Wednesday

The Final Countdown

Щеше да е страхотно, ако вместо да броим годините, които вече са минали, брояхме годините, които ни остават. Примерно, взимаме посочената от статистиката средна продължителност на живота за страната към годината на раждане и новороденото има, да кажем, 63 години. Като навърши 10 години ще казваме, че има още 53. Или ако не вярвате на статистиката, може да се ползват примерно някакви кръстници или орисници, които да поглеждат току що появилото се човече и да казват „ти ще живееш еди-колко-си години”. Като в шибаните приказки! (Аз бих заложил на статистиката.) После на всеки рожден ден нямаше да се питаме „на колко ставаш”, а „колко ти остават”. О, да. Колкото повече мисля за това, толкова повече ми харесва идеята. Ще е малко плашещо като стигнеш до 1, но пък от друга страна ще има някакъв мотивиращ ефект да живеем по-пълноценно. Освен това, естествено хората не биха знаели кога реално ще приключи животът им, защото предсказанията никога не се сбъдват, а статистиката не е нищо друго, освен предположение. Но не това е смисълът. Едно такова обратно броене ще напомня поне веднъж годишно на хората, че всичко е само за малко и всичко ще приключи в някакъв момент. А това си е полезно, без съмнение.