Чакано нещастие

Не си ли представяш понякога какво ще е да поемеш по пътя си?

Чувството за дълг е тежка котва. За да се откъснеш от нея е нужно да имаш много егоизъм, безсърдечие, неблагодарност. Или по начало да не дължиш нищо, т.е. от никого, никога, нищо да не си получил, което само по себе си е тъжно. Във всеки случай няма повод за гордост… Изобщо не става въпрос за смелост, сила или решителност.

Най-често става така, че някое голямо нещастие е поводът човек да поеме своя Път. Така е устроен животът – колкото повече получиш от него, толкова повече ще трябва да дадеш. Ако получиш свободата си ще трябва да зачеркнеш всичко, което имаш.

Ако искаш, върви. Завиждам ти и те съжалявам. Аз съм решил да изчакам своето нещастие.