Изобщо не се нуждаеш от помощ

В книгата "Врява и безумство" попаднах на следната мисъл:

Това става не когато осъзнаеш, че нищо не може да ти помогне — вяра, гордост, каквото и да е, — а когато осъзнаеш, че изобщо не се нуждаеш от помощ.

Не се нуждаеш от помощ. Можеш да се справиш сам. Или пък не е нужно да се справяш. Все едно е. Важното е, че не се нуждаеш от помощ.

Хубаво е. Особено ако и ти като мен не търпиш да си зависим.

Разочарованието "Коледа"

not-so-marry x-mass, I guess

Коледа винаги е съпъствана от големи очаквания за нещо добро, нещо велико и неповторимо. Броим дните, които остават, докато това "нещо" се случи. Подготвяме се с украса, светлинки, готварски рецепти и подаръци. Планираме пътувания, срещи, гости, бягства. Говорим за атмосферата и настроението.

А големите очаквания водят до големи разочарования. Всеки го знае.

Добродетели

Имам една позната, която все се оплаква от гаджетата си. По някакъв начин все успява да се забърка с боклуци. И после идва и се оплаква как са я наранили и колко е разочарована.

 - От самото начало беше очевидно, че тоя тип е боклук. - казвам аз обикновено - Защо изобщо се захвана с него?
 - Той, по принцип, е добър човек - винаги отвръща тя и сякаш се опитва да оправдае повече него, отколкото себе си.

Струва ми се, че умишлено си ги намира такива. Дето всички ги виждат, че са боклуци. Само тя вижда, че по принцип са добри хора и решава, че ще може да ги спаси. Дава им шанс или нещо такова. Глупаво момиче.

 - Той по принцип е добър човек. - казва тя.
 - Добротата не е добродетел. - казвам аз, макар да знам, че изобщо няма да обърне внимание на думите ми и ще продължи цял живот да търси доброто, без изобщо да разбира какво е то.

If I Share With You My Story

(Извинявам се за рекламите в блога.)

Дадености

По-добре е да смяташ, че всички хора са лоши.

Когато срещнеш някой добър, ще се почувстваш истински късметлия. Ще знаеш, че този човек е уникален и е истинско щастие, че ти се е отдала възможност да го срещнеш. Ще искаш да го задържиш близо до себе си и ще си готов да пожертваш много, за да се превърнеш във важна част от живота му. Защото си видял, че този човек е добър.

Ако смяташ всички за добри, няма как да го оцениш. Ще е просто един от многото. Ако той си замине, ще дойде друг. Ще приемеш добротата му за даденост.

И ще сгрешиш.

С малко закъснение

Здравейте. Добре съм, в случай че се чудите.

Дъщеря ми расте все така прекрасна и безкомпромисно стъпква всякакъв останал в мен егоизъм. Колкото повече тя расте, толкова повече с майка й остаряваме. И сме все повече изморени и изнервени, а свадите за дребни глупости са ежедневие.

Но пак се обичаме.

Туристическата ми агенция все още съществува, така че за самолетни билети, хотелско настаняване и почивки можете да се обръщате към мен. Иска ми се да мога да разкажа как през изминалата година с много труд, много лишения и, разбира се, много вяра в себе си, съм успял да създам изключително успешен бизнес и накрая всичко се е подредило, понеже семейството ми е подкрепяло и не съм се предавал. Но за съжаление не стана така. Трудът и усилията ги имаше, само че приходите стигаха колкото да покриват разходите и така, година по-късно, всичките ми спестявания свършиха. Затова започнах работа на още едно място и сега движа двете неща успоредно.

Никога не съм очаквал да е лесно.

Хрумна ми да споделя, че Caribiana пише чудесни стихове и едно от любимите ми занимания е просто да прелиствам блога й напосоки. Действа много успокояващо. А balance успява да открие във всякакви тривиални ситуации разни житейски истини - качество, което много ценя. И като цяло гледа на живота по начин, който ми допада. Освен това е хубаво, че Елена почна да пише отново в блога си. От една страна, защото все казва нещо интересно. От друга страна, защото това подкрепя теорията ми защо изобщо хората пишат. И някак ме кара да си мисля, че не всичко е изгубено. Жалко все пак за блога на Совичка, която изчезна от както издаде книга; за Мария, която първо пишеше хубаво в проза, а после порасна. И за блога за антипоезия, посветен на една благородна кауза. И за Анна in your head, която от две години чакам да напише нещо ново.

Като цяло, страхотни блогове. Благодаря на авторите им за посветеното време.

Странно как не съм се сетил да го кажа по-рано.

Знаци

Харесваше ми да си представям, че пълната луна ни свързва по някакъв магичен начин. Ако гледам в нея, докато мисля за теб, ще усетиш погледа ми. Ако прошепна името ти, ще чуеш гласа ми. Ако те повикам, ще дойдеш.

Една нощ - или по-скоро сутрин - преди много, много години, седях на терасата, гледах пълнолунието и си мислех за теб, и точно тогава телефонът ми извибрира с твоя смс "kak si? :)". Твърде неочаквано, като се има предвид, че по онова време почти не си говорехме, камо ли да си пишем посред нощ.

Заради такива неща те обичах.

Знам какво си мислите, но грешите. Това не са знаци, които да сочат посоката. Не са доказателства, че нещо е правилно или погрешно. Не са обещания за красив край. Нищо не са.

Говоря от опит.