Знаци

Харесваше ми да си представям, че пълната луна ни свързва по някакъв магичен начин. Ако гледам в нея, докато мисля за теб, ще усетиш погледа ми. Ако прошепна името ти, ще чуеш гласа ми. Ако те повикам, ще дойдеш.

Една нощ - или по-скоро сутрин - преди много, много години, седях на терасата, гледах пълнолунието и си мислех за теб, и точно тогава телефонът ми извибрира с твоя смс "kak si? :)". Твърде неочаквано, като се има предвид, че по онова време почти не си говорехме, камо ли да си пишем посред нощ.

Заради такива неща те обичах.

Знам какво си мислите, но грешите. Това не са знаци, които да сочат посоката. Не са доказателства, че нещо е правилно или погрешно. Не са обещания за красив край. Нищо не са.

Говоря от опит.