Изобщо не се нуждаеш от помощ

В книгата "Врява и безумство" попаднах на следната мисъл:

Това става не когато осъзнаеш, че нищо не може да ти помогне — вяра, гордост, каквото и да е, — а когато осъзнаеш, че изобщо не се нуждаеш от помощ.

Не се нуждаеш от помощ. Можеш да се справиш сам. Или пък не е нужно да се справяш. Все едно е. Важното е, че не се нуждаеш от помощ.

Хубаво е. Особено ако и ти като мен не търпиш да си зависим.