Добродетели

Имам една позната, която все се оплаква от гаджетата си. По някакъв начин все успява да се забърка с боклуци. И после идва и се оплаква как са я наранили и колко е разочарована.

 - От самото начало беше очевидно, че тоя тип е боклук. - казвам аз обикновено - Защо изобщо се захвана с него?
 - Той, по принцип, е добър човек - винаги отвръща тя и сякаш се опитва да оправдае повече него, отколкото себе си.

Струва ми се, че умишлено си ги намира такива. Дето всички ги виждат, че са боклуци. Само тя вижда, че по принцип са добри хора и решава, че ще може да ги спаси. Дава им шанс или нещо такова. Глупаво момиче.

 - Той по принцип е добър човек. - казва тя.
 - Добротата не е добродетел. - казвам аз, макар да знам, че изобщо няма да обърне внимание на думите ми и ще продължи цял живот да търси доброто, без изобщо да разбира какво е то.