Cup of Tea

Повечето хора се обиждат от мълчанието. Много е хубаво да си намерите някого, с когото можете да си мълчите, без да се чувствате длъжни да поддържате разговора. Такава компания е много разтоварваща и много подходяща, когато не ти се говори, но не искаш да си сам.

I cannot sit and chat with you
the way I'd love to do.
So brew yourself a cup of tea
I'll think of you, you think of me.

=====================

I`d like to drink a tea with you
like the way we used to do
The life captured both of us
but to each other we can always trust...

Благодаря.
ШЩ

Нашите мечти.

Ела да помечтаем заедно, прегърнати, загледани към морето. Да помечтаем за нас, за нашата сватба, за нашите деца, за нашето бъдеще. За пътуванията, които ще предприемем заедно. За нещата, които заедно ще видим. За прекрасните моменти, които ни очакват. За нашето щастие. Няма как мечтите ни да не се сбъднат! Ти толкова искрено вярваш, а аз толкова добре се преструвам!

Този път наистина

Ебах ти гадния живот!
Един от онези моменти, в които това е единственото адекватно нещо, което можеш да кажеш. Или по-скоро да го изкрещиш. През сълзи. И с много злоба.
Ебах ти гадния живот!

Баба Марта

Сутринта ни донесоха вестниците и докато разлиствах страниците от вътре изпадна приложена мартеница. Беше хубава и се зачудих какво да я правя, не исках да си я слагам, но на кого да я подаря. Изведнъж се сетих, че знам адреса ти и идеята, да ти я пратя в писмо много ми хареса. Деловодителкта ни е в съседната стая и нямаше нищо против да ми даде един плик. Тя е готина. Надписах го и сложих вътре мартеницата. От обратната страна на парче използвана факс-хартия написах с молив набързо едно пожелание за здраве. Банално, но искрено. Забавлявах се като дете, мислех си как ще се зарадваш, кой знае от кога не беше получавала писмо, още по-малко мартеница. Представях си как се усмихваш докато отваряш плика и изненадата ти от съдържанието му. На връщане слязох една спирка по-надолу, пощата още работеше и купих марка. Реших да я залепя вкъщи и да го пусна сутринта, хем щях да напиша адреса на ново, че се беше получило доста грозно. Вкъщи седнах на бюрото си и докато пишех на новия плик изведнъж си помислих: "Какво, по дяволите, правя?!!" Размислих минута, после бутнах писмото в чекмеджето. Там си остана.

Твърде много неизпратени писма, твърде много неизречени пожелания - банални, но искрени. Кой печели от това? А така тежат.

Прав съм

Много се усмихваш напоследък, мила. Радвам се за теб, наистина. Харесвам усмивката ти. Помня, че преди време не беше така, макар да отричаш. Но ти си ми казала много неща и аз помня. А днес идваш и ме потупваш приятелски по гърба, казваш ми, че всичко ще е наред, че трябва да гледам по-позитивно, че светът е прекрасен, а животът е какъвто си го направим. Съветваш ме да имам повече вяра в бъдещето. Понякога те дразня с вечната си философия, понякога те отегчвам, понякога те разстройвам, понякога съм ти смешен. Но един ден ще се събудиш безполезна, до мъж, който не се итересува от теб, с деца, които не те познават, с приятели, на които не смееш да се обадиш и с работа, която не понасяш. Тогава и ти ще трябва да се примириш и може би ще се сетиш за мен и ще си кажеш „Беше прав.”

Не че от това ще ми стане по-хубаво...

Има време

Толите дни се оказаха чудесна възможност да прекопаем градината. С баща ми се въоръжихме с по една права лопата и под зоркото наблюдение на майка ми се заехме с тази богоугодна дейност. Направи ми впечатление, че баща ми си почива често, което не е нормално за него. Като ни останаха няколко метра той заби лопатата в изкопаното и каза да го довърша сам. Чух го зад гърба си как пие на едри глътки вода от бутилката.
- Еее, що ме остави, бе? - питах.
- Не мога.

Ще ви призная нещо. На част от вас, защото сте ми близки, на останалите - защото не ви познавам. Най-трудният миг в живота ми ще бъде когато кажа на сина си "не мога". Да застанеш пред някакъв келеш, дето си отгледал от ей такова врещящо парче месо, връзвал си му обувките, учил си го от коя страна се държи ножа, успокоявал си го докато реве и да му кажеш "не мога". Чак страх ме хваща. Може би от прекалена гордост и самонадеяност. Дано до тогава да съм се примирил с тази мисъл, но като гледам баща си... Не му беше лесно. Прилича на мен по много неща.

Като ги видя така... С прошарената коса, с бръчките по лицето, с честите здравни проблеми, как присвиват очи докато гледат телевизия и все не чуват какво им говоря.

Има време, нали? Знам, че и вие така си казвате. Звучи толкова хубаво. Има време.

Archive - Again

Има песни, които...
Някога чувствали ли сте се така? Като в песента. Но пак се смеете, нали? Това не ви ли кара да се чувствате като подли лъжци? Би трябвало! Не ви ли кара да се съмнявате в собствените си чувства? Как ще си повярвате следващия път?!?

Поне за това съм чист пред себе си. Казах каквото трябваше и не излъгах.

П.П. Мога да слушам това парче с часове.