Saturday

За спокойствие

Напоследък работата ме изтощава. Стоя до късно, ходя през уикендите...

Вечерта децата си легнаха рано, още в осем и нещо бяха заспали. Жена ми се загледа в някакво реалити по телевизията. Аз не мога да ги понасям, много крещят, затова легнах в леглото с една стихосбирка на Радосвета Аврамова. Четох на почивки до към десет, когато жена ми загаси лампата и се примъкна в леглото. След минути заспа.

Аз пък си мислех, че в кутията с лекарства има един блистер ксанакс, останал от следродилната депресия на жена ми. Може би можех да глътна една таблетка.

Може би можех да ги глътна всичките.

3 comments:

  1. :/ Само с това чувство за вина не бях живяла.

    ReplyDelete
  2. Но аз съм още тук, така че... Заслугата може пък и да е твоя. ;)

    ReplyDelete