Темата за смъртта тревожи и плаши голямата ми дъщеря, затова бях малко притеснен как ще реагира на новината. Ококори се за няколко секунди, после въздъхна, сложи ръката си на моята и каза: "Поне ние сме живи." Нелош начин да възприемаш живота, струва ми се. Поне за известно време.
Вечерта с жена ми правихме секс и това наистина ми помогна да се отпусна. Преди да заспим казах:
- Да знаеш, че и аз искам да бъда кремиран.
По принцип заспиваме с гръб един към друг. Усетих я как бързо се завъртя към мен и каза високо:
- Първо, няма сега да обсъждаме такива неща и второ, това изобщо няма как да се случи, така че можеш просто да забравиш!
Досмеша ме от нейната сериозност и реших да я подразня малко.
- Не може вечено да игнорираш моите желания и да мислиш единствено какво на теб ще ти е най-добре. За някои неща трябва да се съобразяваш какво искам аз.
- Казах, че няма да стане! - пауза. - Освен това е против християнските традиции. Разбра ли?
Не казах нищо, защото явно нямаше смисъл. Някой ден ще отворя темата отново, само че този път с дъщерите си. Може би те ще са по-склонни да ме слушат.
Макар че едва ли...
И аз съм поръчала да бъда кремирана. :)
ReplyDelete