Напоследък работата ме изтощава. Стоя до късно, ходя през уикендите...
Вечерта децата си легнаха рано, още в осем и нещо бяха заспали. Жена ми се загледа в някакво реалити по телевизията. Аз не мога да ги понасям, много крещят, затова легнах в леглото с една стихосбирка на Радосвета Аврамова. Четох на почивки до към десет, когато жена ми загаси лампата и се примъкна в леглото. След минути заспа.
Аз пък си мислех, че в кутията с лекарства има един блистер ксанакс, останал от следродилната депресия на жена ми. Може би можех да глътна една таблетка.
Може би можех да ги глътна всичките.
Saturday
Subscribe to:
Post Comments (Atom)
:/ Само с това чувство за вина не бях живяла.
ReplyDeleteНо аз съм още тук, така че... Заслугата може пък и да е твоя. ;)
ReplyDeleteимаш поща
ReplyDelete