Знаем, че хората са социални животни. Имаме нужда от другите. Имаме нужда от одобрението на другите. Търсим близост, споделеност, разбиране. Самотата буквално убива.
В същото време се оказва, че да заговориш непознат без причина е трудно. (А уж комуникацията би трябвало да е най-естественото нещо изобщо.) Тълпите те потискат. В чужда компания се чувстваш неудобно, неловко, притеснително - както искаш го наречи - и ти се иска да се махнеш далеч от тях.
Скапана природа.
Предполагам, че дълго време хората са живеели в малки общности, в които всеки е познавал всички останали. Непознатите са принадлежали на други общности и щом се срещнат се е налагало да се убиват за територия, храна или нещо друго. Това е продължило толкова дълго, че и днес, при интеракция с непознат, подсъзнанието ни нашепва да сме предпазливи.
Напълно основателно, между другото. Повечето хора не струват.
Subscribe to:
Post Comments (Atom)
No comments:
Post a Comment