Може да ви прозвучи като самохвалство, но като гимназист наистина имах много стройна, добре издържана във всяко отношение философия за живота. Бях наясно с ценностите си, разграничавах правилно от грешно и - което е може би по-важното - грешното изобщо не ме изкушаваше.
Мислех, че времето ще затвърждава убежденията ми. Мислех, че с времето ще ставам все по-непоколебим. Мислех, че натрупаните знания и опит ще ме направят по-мъдър и по-силен.
После всичко отиде по дяволите.
Съветът ми към онези, които са още в началото, е: трябва всеки ден от живота си да се преоткриваш и да доказваш пред себе си кой си и за какво се бориш. Времето не ти предлага никаква защита от изгубване. Само прави лабиринтите по-сложни.
Thursday
Subscribe to:
Post Comments (Atom)
No comments:
Post a Comment