Благородни лъжи

На път към работа срещам една възрастна жена. Познавала се е с баба ми. Спира ме да ме пита как съм, пита как са родителите ми, казва ми, че е добре и всичко е наред, пожелаваме си всичко хубаво и си продължаваме по пътя.

Изпитвам ужасно неудобство от този кратък разговор, защото случайно знам, че няколко дни по-рано синът й е починал. Той живееше в друг град. Сестра му, жена му и роднините на жена му решили, да не й казват. Не я извикали на погребението. Ако го търсела по телефона, щели да й казват, че е в чужбина.

Струва ми се отвратително.

И ми напомня колко много хора има, които сами доброволно избират да игнорират истината, просто за да могат да си живеят на спокойствие в заблудата, че "всичко е наред". Не бъдете от тях.