Големият демотиватор

Това се случи преди две години. Едно момиче започна работа във фирмата, в която тогава работех.

Дойде усмихната и преливаща от ентусиазъм. Беше й първата работа след университета. Първата истинска работа. И тя беше готова да дава всичко от себе си. Да даде воля на творческата си същност. Да докаже на всички какво знае и може. Да покорява върхове и да сбъдва мечтите си.

Седяхме бюро до бюро. Ден след ден ненатрапчиво, но редовно, аз ѝ разкривах колко безсмислена е работата, която върши. Как всичките ѝ усилия са безрезултатни. Как опитите ѝ да промени нещо са обречени на провал. Как пропилява живота си зад това бюро и неусетно се превръща във всичко онова, което е ненавиждала в другите.

След осем месеца напусна.

Знаете ли кое е най-интересното. Всичко което ѝ казах, беше вярно. Не аз я демотивирах, а живота.