Във всяка премълчана дума

Caribiana пак споделя поезията си.

Големият демотиватор

Това се случи преди две години. Едно момиче започна работа във фирмата, в която тогава работех.

Дойде усмихната и преливаща от ентусиазъм. Беше й първата работа след университета. Първата истинска работа. И тя беше готова да дава всичко от себе си. Да даде воля на творческата си същност. Да докаже на всички какво знае и може. Да покорява върхове и да сбъдва мечтите си.

Седяхме бюро до бюро. Ден след ден ненатрапчиво, но редовно, аз ѝ разкривах колко безсмислена е работата, която върши. Как всичките ѝ усилия са безрезултатни. Как опитите ѝ да промени нещо са обречени на провал. Как пропилява живота си зад това бюро и неусетно се превръща във всичко онова, което е ненавиждала в другите.

След осем месеца напусна.

Знаете ли кое е най-интересното. Всичко което ѝ казах, беше вярно. Не аз я демотивирах, а живота.

Благородни лъжи

На път към работа срещам една възрастна жена. Познавала се е с баба ми. Спира ме да ме пита как съм, пита как са родителите ми, казва ми, че е добре и всичко е наред, пожелаваме си всичко хубаво и си продължаваме по пътя.

Изпитвам ужасно неудобство от този кратък разговор, защото случайно знам, че няколко дни по-рано синът й е починал. Той живееше в друг град. Сестра му, жена му и роднините на жена му решили, да не й казват. Не я извикали на погребението. Ако го търсела по телефона, щели да й казват, че е в чужбина.

Струва ми се отвратително.

И ми напомня колко много хора има, които сами доброволно избират да игнорират истината, просто за да могат да си живеят на спокойствие в заблудата, че "всичко е наред". Не бъдете от тях.

Определения

Нали знаете как, когато се представяте на някого, от вас се очаква да кажете нещо за себе си. Нещо, което ви определя. На мен винаги ми е било трудно да намеря подходящо определение.

Хората избират различни неща, с които да се определят. Работата си, хобито си, семейното си положение, вярванията си, убежденията си... Запознавам се, например, с някого и той ми казва "аз съм счетоводител" или "аз обичам да пътувам", или "аз съм майка на три деца", или "аз съм християнин", или "аз съм комунист" и аз вече знам нещо за този човек.

Нещо, което той счита за определящо за своята личност. Ако каже, че е семеен, това не значи, че няма работа или хоби. Не, просто семейството е с приоритет и би се отказал от хобито си, ако се налага, или би сменил работата си. Ако каже, че е комунист, значи неговите убеждения са водещи в живота му и вероятно са определили и работата му, и личните отношения с партньора му.

И така нататък.

Мисля, че мен ме определят тайните ми. Спомените. Нещата, които пиша тук. Книгите и филмите, които не разисквам с никого. Музиката, която слушам на слушалки. Не знам каква е думата за това.

Вие имате ли си определение за себе си?