Измерения

Отдавна не съм писал за пълнолунието. Отдавна не съм писал за каквото и да е.

Хрумвало ли ти е как някога можехме, но не искахме. А когато искаме, не можем. Според мен нямаше как да избегнем това противоречие. Тъкмо в това е трагедията, както обичам да казвам. И после, наистина ли не ти се струват странни отношенията ни днес? Разбира се, че не - ти изобщо избягваш да мислиш за това. Избягваш да мислиш за каквото и да е. Нормално е, казвам си, и ти прощавам, макар да не заслужаваш. Просто съм прекалено добър, а иронията е, че тъкмо заради това никога не успя да ме харесаш.

Както и да е. Не за това искам да мисля.

Ако успееш да забравиш миналото, няма ли да забравиш и всички научени житейски уроци? Миналото ще очаква спотаено в бъдещето мига, в който отново да стане твое настояще. По-добре е да помниш. Освен ако всичките ти житейски уроци не са били погрешни. По начало тая работа със "забравянето", "загърбването", "зае*аването" или както там ти харесва да го наричаш ми се струва много куха. Нима щеше да бъдеш това, което си, ако миналото ти беше разилчно!!? Не си прави труда да ми отговаряш. Сега се сещам за една теория за десетте измерения, която е много уместна - няма минало, няма бъдеще, животът ти е едно цяло "нещо" и ако някога в него е имало тъга, тя пстава част от теб завинаги, каквото и да правиш. Прощавай, ако се повтарям.