Понякога, обзети от ревност, може да получите пристъп на ярост, да направите нещо глупаво или да кажете нещо ужасно, за което в последствие да съжалявате. Това е гласът на сърцето. Ще ме прощавате, но ми е трудно да уважавам хора, които твърдят, че е редно да се вслушваме в този глас. И ми излгеждат жалки, ако го използват като оправдание за постъпките си.
Респект за онези, които го превъзмогват.
Friday
Thursday
Мъдростта на годините
Нямам обяснение.
Когато си на 16 смъртта не изглежда никак страшна. Можеш със студена пресметливост да намираш оправдание за самоубийството и убийството и с лекота излагаш живота си на риск в екстремни спортове, пиянски сбивания, скоростно шофиране и други.
Когато си на 70 самото споменаване на думата "самоубийство" ти се струва кощунство, а новината, че някакво дете се е удавило в язовир на майната си те разстройва искрено и отнема от съня ти.
Определено с годините човек започва да цени живота повече - както своя, така и на другите, - а нали младостта е по-хубава от старостта? Излиза, че колкото по-хубав е животът, толкова по-малко го ценим.
И като виждам разни дядовци и баби, дето са с единия крак в гроба, как им се живее и как продължават да се борят с ежедневието си и да правят планове за бъдещето, започвам да си мисля... Може би аз пропускам нещо. Може би все пак има нещо хубаво в тоя живот.
Или човек просто изкуфява и живее по навик.
Когато си на 16 смъртта не изглежда никак страшна. Можеш със студена пресметливост да намираш оправдание за самоубийството и убийството и с лекота излагаш живота си на риск в екстремни спортове, пиянски сбивания, скоростно шофиране и други.
Когато си на 70 самото споменаване на думата "самоубийство" ти се струва кощунство, а новината, че някакво дете се е удавило в язовир на майната си те разстройва искрено и отнема от съня ти.
Определено с годините човек започва да цени живота повече - както своя, така и на другите, - а нали младостта е по-хубава от старостта? Излиза, че колкото по-хубав е животът, толкова по-малко го ценим.
И като виждам разни дядовци и баби, дето са с единия крак в гроба, как им се живее и как продължават да се борят с ежедневието си и да правят планове за бъдещето, започвам да си мисля... Може би аз пропускам нещо. Може би все пак има нещо хубаво в тоя живот.
Или човек просто изкуфява и живее по навик.
Wednesday
А1: план > мечта
Мечтите са другата любима тема, заедно с тази за любовта. Трябвало никога да не спираме да мечтаем, щото сме големи колкото мечтите си, разбираш ли, и тем подобни. А за плановете нищо не казват.
Човек с план е винаги по-добре от човек с мечта!
Мечтите са забавни и вълнуващи, но нищо повече.
Вероятността за сбъдване при плановете е далеч по-голяма.
Ако наистина искаш нещо, спри да мечтаеш за него и започни да планираш.
Човек с план е винаги по-добре от човек с мечта!
Мечтите са забавни и вълнуващи, но нищо повече.
Вероятността за сбъдване при плановете е далеч по-голяма.
Ако наистина искаш нещо, спри да мечтаеш за него и започни да планираш.
Thursday
Манипулатори
В сутрешния блок говореха за домашното насилие и по специално за жените, които са бити от мъжете си. Регулярно. Някакъв психолог обясняваше, как в много от случаите такива жени имат възможност да се махнат, но не искат. Казвали, че мъжът им може и да ги пребива, но по принцип е добър човек и ги обича, и го прави за тяхно добро. Ако се държат добре, няма им посяга и всичко ще е наред. Откривали вината в себе си и все се надявали, че нещата ще се променят в бъдеще. Каквото и да направи мъжът им, каквито и доказателства да им представиш, че той е ебаси животното, те ще успеят да намерят оправдание за деянието му.
Без да искам направих асоциация с някакви религиозни типове, дето всеки път като им се случи нещо лошо решават, че Бог ги наказва за греховете им. И той, Бог, може да им прави живота труден, но то е защото ги обича. Това са просто препятствия, които ще ги направят по-добри. И ако се научат да не прегрешават, всичко ще е наред. Всички отвратителни неща, които им се случват, са част от божествения план и със сигурност ще доведат до нещо хубаво, ако само седим, търпим и се молим.
Мама им манипулаторска.
Без да искам направих асоциация с някакви религиозни типове, дето всеки път като им се случи нещо лошо решават, че Бог ги наказва за греховете им. И той, Бог, може да им прави живота труден, но то е защото ги обича. Това са просто препятствия, които ще ги направят по-добри. И ако се научат да не прегрешават, всичко ще е наред. Всички отвратителни неща, които им се случват, са част от божествения план и със сигурност ще доведат до нещо хубаво, ако само седим, търпим и се молим.
Мама им манипулаторска.
Monday
Само за хората
- Не мога да разбера тази нова мода, хотелите да обявяват, че са "gay-friendly"! Що за простотия е това?! Нали хотелите по подразбиране са "people friendly", да не би педалите да се някаква отделна категория хора, за която е нужно специално отношение и изключителни грижи?! Ега ти криворазбраната толерантност, да делят хората по хотелите според сексуалните им предпочитания, сякаш на някого му пука кого искаш да чукаш! Шибани комплексари, жадни за внимание!
Не че не знам отговора на въпроса ми, но след като цяла нощ съм копирал информация за различни хотели, в 5 сутринта наистина ми е писнало и просто говоря колкото да не заспя.
- Имаш нещо против обратните ли? - отвръща колежката ми и в тона й долавям готовност за спор.
Тя и без друго е ужасно недоволна от преобладаващото ми тотално нежелание да говорим за каквото и да е и използва всяка възможност да подхванем разговор. Сега явно се чувства подготвена по темата, сигурно е спорила за това и преди, кой знае, може би в училище е трябвало да пише есе или нещо подобно, но във всеки случай е сигурна в доводите си и тръпне в очакване да ми натрие носа.
На мен обаче не ми се занимава.
- И те са хора, като всички други... Не мога да ги понасям.
Смее се. Нямаше да се смее, ако знаеше, че го казвам сериозно. Час и нещо след това се прибирам към вкъщи и понеже тъкмо се съмва единствено високите позлатените кубета на катедралата са осветени от слънцето и блестят ярко в иначе мрачната сутрин. Хладно е, тихо е и за проеден път се убеждавам колко безумно по-хубав е целият свят, когато хората просто ги няма.
Не че не знам отговора на въпроса ми, но след като цяла нощ съм копирал информация за различни хотели, в 5 сутринта наистина ми е писнало и просто говоря колкото да не заспя.
- Имаш нещо против обратните ли? - отвръща колежката ми и в тона й долавям готовност за спор.
Тя и без друго е ужасно недоволна от преобладаващото ми тотално нежелание да говорим за каквото и да е и използва всяка възможност да подхванем разговор. Сега явно се чувства подготвена по темата, сигурно е спорила за това и преди, кой знае, може би в училище е трябвало да пише есе или нещо подобно, но във всеки случай е сигурна в доводите си и тръпне в очакване да ми натрие носа.
На мен обаче не ми се занимава.
- И те са хора, като всички други... Не мога да ги понасям.
Смее се. Нямаше да се смее, ако знаеше, че го казвам сериозно. Час и нещо след това се прибирам към вкъщи и понеже тъкмо се съмва единствено високите позлатените кубета на катедралата са осветени от слънцето и блестят ярко в иначе мрачната сутрин. Хладно е, тихо е и за проеден път се убеждавам колко безумно по-хубав е целият свят, когато хората просто ги няма.
Ключът към успеха
Когато станеш богат и известен, ще трябва да напишеш книга. Хората ще я купуват, защото по някаква причина се интересуват от живота на богатите и известните повече, от колкото от своя собствен живот. Те всъщност ще искат да прочетат в твоята книга какъв е ключът към успеха. По тази тема ще трябва да пишеш.
Ще трябва да си много внимателен, защото хората ще приемат всяка твоя дума като истина. Та нали ти си богат и известен, със сигурност знаеш какъв е ключът към успеха, ще си казват хората, докато четат. Може да пишеш за каквото си поискаш, но никога, в никакъв контекст не споменавай късмета, шанса, съдбата, предопределението и други от този тип!
Може например да напишеш, че деветдесет процента от успеха си дължиш на неуморен и усърден труд. Хората обичат да чуват, че с труд може да се стане богат и известен. На никой няма да му направи впечатление, че милиони хора по света работят и са работили повече от теб, но не са постигнали нищо.
Хубаво е също да напишеш, че зад всеки голям успех стои уникална идея. Това се харесва. Всеки има идеи понякога, значи всеки има своя ключ към успеха. Нищо, че милиони хора по света имат милиарди идеи, повечето от които пъти по-добри от твоите, но никой не е чувал за тях.
За твоя успех, разбира се, много голям принос има семейството. Те са те възпитали, те са те подкрепяли, те са те научили на толкова много неща. Трябва да го споменеш в своята книга. Кажи, че от малък си знаел, че ще постигнеш големи успехи. Ще окуражиш милионите други, които също знаят, че са предопределени за велики дела.
И най-важното - вярата в Бог! В мигове на трудност винаги си се уповавал на своя Бог и той ти е помагал. Вярата ти те е накарала винаги да продължаваш напред и никога да не се предаваш. Милиони хора ще открият в теб доказателство за своята вяра и ще им дариш огромна надежда, че един ден Бог ще ги направи богати и известни. Какво по-хубаво от това?
Да подчертая още веднъж - никога не споменавай, че всичко е било щастливо стечение на обстоятелствата. Нека бъде тайна.
Ще трябва да си много внимателен, защото хората ще приемат всяка твоя дума като истина. Та нали ти си богат и известен, със сигурност знаеш какъв е ключът към успеха, ще си казват хората, докато четат. Може да пишеш за каквото си поискаш, но никога, в никакъв контекст не споменавай късмета, шанса, съдбата, предопределението и други от този тип!
Може например да напишеш, че деветдесет процента от успеха си дължиш на неуморен и усърден труд. Хората обичат да чуват, че с труд може да се стане богат и известен. На никой няма да му направи впечатление, че милиони хора по света работят и са работили повече от теб, но не са постигнали нищо.
Хубаво е също да напишеш, че зад всеки голям успех стои уникална идея. Това се харесва. Всеки има идеи понякога, значи всеки има своя ключ към успеха. Нищо, че милиони хора по света имат милиарди идеи, повечето от които пъти по-добри от твоите, но никой не е чувал за тях.
За твоя успех, разбира се, много голям принос има семейството. Те са те възпитали, те са те подкрепяли, те са те научили на толкова много неща. Трябва да го споменеш в своята книга. Кажи, че от малък си знаел, че ще постигнеш големи успехи. Ще окуражиш милионите други, които също знаят, че са предопределени за велики дела.
И най-важното - вярата в Бог! В мигове на трудност винаги си се уповавал на своя Бог и той ти е помагал. Вярата ти те е накарала винаги да продължаваш напред и никога да не се предаваш. Милиони хора ще открият в теб доказателство за своята вяра и ще им дариш огромна надежда, че един ден Бог ще ги направи богати и известни. Какво по-хубаво от това?
Да подчертая още веднъж - никога не споменавай, че всичко е било щастливо стечение на обстоятелствата. Нека бъде тайна.
Луди - млади
Изведнъж престанах да драскам кибрита и се наклоних към нея през масата. Доста теми за разговор ми тежаха на душата.
- Слушай, Сали. – казах й.
- Какво? – попита тя. Беше вперила поглед в някакво момиче на другия край на заведението.
- Някога идвало ли те до гуша? – казах аз. – Искам да кажа, бояла ли си се някога, че всичко ще тръгне наопаки, ако не направиш нещо. Мисълта ми е, обичаш ли училището и всичките тези глупости?
- То е страшна скука.
- Но мразиш ли го? Зная, че е страшна скука, но мразиш ли го? Това искам да зная.
- Е, не го точно мразя, но вечно трябва да...
- Аз пък го мразя. Майко, как го мразя! – казах аз. – И не само това, ами всичко ми е противно. Противно ми е да живея в Ню Йорк, и всичко – и такситата, и автобусите до Медисън авеню, и шофьорите, които вечно ти крещят да слизаш от задната врата, и запознанствата с преструванковци, които наричат двамата Лънт „ангели”, и да се качвам и да слизам с асансьори, когато просто ми се иска да изляза навън, и вечно да ми пробват панталоните в „Брукс”, и хората все...
- Не крещи, моля ти се! – прекъсна ме Сали. Това беше смешно, защото аз съвсем не крещях.
- Да вземем например колите – продължих аз с най-тих глас. – Ето, повечето хора са луди по коли. Цяла трагедия е за тях, ако колата се одраска някъде, и вечено разговарят колко бензин харчат на миля, а купят ли си съвсем нова кола, веднага започват да мислят как да я сменят с още по-нова. Аз и стари коли не обичам. Искам да кажа, просто не ме интересуват. Предпочитам да имам кон, дявол да го вземе. В коня поне има нещо човешко, ей богу. Конят може поне...
- Дори не разбирам за какво говориш – каза моята Сали. – Скачаш от един...
- Знаеш ли какво? – казах аз. – Може би само заради теб съм в Ню Йорк точно сега. Ако не беше ти тук, сигурно щях да съм някъде по дяволите. В гората или дявол знае къде. Само заради тебе съм тук всъщност.
- Колко си мил! – каза тя. Явно беше обаче, че искаше да промени този разговор.
- Трябва да поучиш малко в мъжко училище. Опитай някога – казах аз. – Пълно е преструванковци и учиш само за да научиш как да дяволуваш, че да можеш да си купиш кадилак някойд ен, и все трябва да се преструваш, че много си разстроен, когато футболният ти отбор губи, и да говориш само за момичета, пиене и сексуални въпроси, и всеки се е свързал здраво с някоя от тези мръсни идиотски групички. Момчетата от баскетболния отбор – в една група, католиците – в друга, интелектуалците – в трета, бриджорите – в четвърта. Дори членовете на така наречения „клуб на най-хубавата книга за месеца” си имат своя група. Ако се опиташ да поведеш смислен...
- Чакай, чакай! – каза Сали. – Момчетата имат и някаква полза от училището.
- Съгласен съм, съгласен съм, че има и такива! Но за мене само тази е ползата. Разбра ли? Ето къде ми е болката – казах аз. – Не извличам почти никаква полза от нищо. Хич ме няма. В окаяно състояние съм.
- Наистина си!
[…]
- Какво? – каза тя. – Не те чувам. Ту ми крещиш, ту пък...
- Казах, че няма да ходим на никакви прекрасни места, след като завърша университета и прочее. Отвори си ушите добре. Тогава всичко ще е съвсем различно. Ще трябва да слизаме надолу с асансьори и куфари, и глупости. При заминаване ще трябва да телефорнираме на всички за сбогом, а после да изпращаме пощенски картички от хотели и прочее. И аз ще работя в някое бюро и ще печеля куп пари, а на работа ще отивам с такси или с автобусите на Медисон авеню и ще чета вестници, и ще играя бридж през цялото време, и ще ходим на кино да гледаме куп глупави късометражни филми и реклами, и кинопрегледи. Кинопрегледи, велики боже! Вечно ще има някое глупаво конно надбягване или някоя дама да разбива бутилка о кораб, или пък някое шимпанзе да кара велосипед по гащички. Съвсем няма да е същото. Ти не разбираш какво ти говоря.
Малка нощна работа
Шефът ми е чешит. Когато ми поставя някаква задача, имитира гласа на Ам-Гъл или Дарт Вейдър. Обича да ни пита за смисъла на живота.
- What is the meaning of Life? - ще каже. Той не знае български, та си говорим на английски.
- 42. - Ще отговори с досада колежката, понеже малко се дразни от "тези глупости".
После работата ще продължи.
Понякога остава с нас до 2, че и до по-късно. Тогава може да тръгне да разказва за нещастната си любов, как е изгубил момичето на живота си и прочее. И как това е преобърнало живота му. Тъжна история, но не особено интересна.
- What do you think? - ще каже. И този път ще се обърне към мен.
Аз все гледам да финтирам подобни въпроси, понеже наистина не виждам смисъл да говорим за това и не обичам да казвам неща, които никой не иска да чуе. Но понякога няма мърдане.
- You know, - ще започна аз сякаш съм расал из Америката, - тъжното на това, да изгубиш любовта на живота си е, че никога не я губиш напълно. Когато ти е тежко, ще искаш да поговориш с нея. Ако постигнеш някакъв голям успех, ще се питаш какво ли би казала, ако можеше да те види. Когато си най-щастлив, ще се чудиш как ли е тя. Дори на сватбата ти ще ти се иска да можеше да присъства. А дали децата ти щяха да са различни с нея? За това е тъжно, когато изгубиш любовта на живота си. И за това е хубаво, когато не я изгубиш.
- I guess you're right. - ще каже той.
- As usual. - ще кажа аз.
После работата ще продължи.
- What is the meaning of Life? - ще каже. Той не знае български, та си говорим на английски.
- 42. - Ще отговори с досада колежката, понеже малко се дразни от "тези глупости".
После работата ще продължи.
Понякога остава с нас до 2, че и до по-късно. Тогава може да тръгне да разказва за нещастната си любов, как е изгубил момичето на живота си и прочее. И как това е преобърнало живота му. Тъжна история, но не особено интересна.
- What do you think? - ще каже. И този път ще се обърне към мен.
Аз все гледам да финтирам подобни въпроси, понеже наистина не виждам смисъл да говорим за това и не обичам да казвам неща, които никой не иска да чуе. Но понякога няма мърдане.
- You know, - ще започна аз сякаш съм расал из Америката, - тъжното на това, да изгубиш любовта на живота си е, че никога не я губиш напълно. Когато ти е тежко, ще искаш да поговориш с нея. Ако постигнеш някакъв голям успех, ще се питаш какво ли би казала, ако можеше да те види. Когато си най-щастлив, ще се чудиш как ли е тя. Дори на сватбата ти ще ти се иска да можеше да присъства. А дали децата ти щяха да са различни с нея? За това е тъжно, когато изгубиш любовта на живота си. И за това е хубаво, когато не я изгубиш.
- I guess you're right. - ще каже той.
- As usual. - ще кажа аз.
После работата ще продължи.
Това вече сме го чували
Толкова ти е хубаво, че чак ти се иска да викаш. Със старание и постоянство опитваш да споделиш с другите щастието си и да ги убедиш, че се чувстваш наистина добре. А те само се усмихват, поздравяват те, потупват те по гърба и казват, че се радват за теб. Всичко това с някакво странно снисхождение.
Работата е там, че те това вече са го чували. И знаят, че не е истинско.
Работата е там, че те това вече са го чували. И знаят, че не е истинско.
Понеже е тъмно и понеже вали
Понеже е тъмно и понеже вали,
предлагам на чаша ракия
да седнеме двамата с тебе сами,
да ме изчакаш да пия,
да се отпусна с въздишка една
и както седим аз и ти,
да ти разкажа за свойта тъга.
Понеже е тъмно и понеже вали.
предлагам на чаша ракия
да седнеме двамата с тебе сами,
да ме изчакаш да пия,
да се отпусна с въздишка една
и както седим аз и ти,
да ти разкажа за свойта тъга.
Понеже е тъмно и понеже вали.
Subscribe to:
Posts (Atom)
