Изкачвам се по стълбата на надеждата и главата ми се замайва, и ме изпълва възхита от разкрилите се пред мен величествени гледки на неизброими възможности. Изкачвам се по стълбата на надеждата и с всяка следваща крачка страхът става все по-парализиращ, защото съвсем в началото някой ми каза, че след последното стъпало падаш в нищото. Там има бесило, каза той, и то е направено за теб.
И знаете ли какво?
Убеден съм, че е прав.
skip to main |
skip to sidebar
За този блог
С малко думи, музика и картини ще опитам да ви помогна да не се самозабравяте в щастието си. А дори няма нужда да ми благодарите. Не е ли прекрасно?
