Неуспех

Ебахти гадния живот.
Днес беше най-отвратителният ми ден за последните 7 години и в топ 3 на "Най-отвратителните дни в живота ми."
Чак не ми се говори за това.
По дяволите всичко.

Вреден навик

Да се страхуваш от бъдещето е глупаво, но естествено. Не бива да съдите онези, които се страхуват от бъдещето. Естествено е, но е глупаво, което значи, че трябва да направите всичко по силите си, за да се освободите от този страх.

Надеждата и страхът от бъдещето са двете страни на една монета. Ако се боиш, че нещо ще се случи, значи се надяваш то да не се случи. Ако се надяваш нещо да се случи, значи се боиш, че няма да се случи. За да се освободите от страховете, трябва да се откажете от надеждите. Просто спрете да се надявате. Не е трудно. И после усещането е адски приятно.

Homesick

Някъде по времето, в което работещите приключват работа и учениците си тръгват от училище, аз реших да изляза. Хора влизаха и излизаха от подлези, автобуси, офиси, автомобили и магазини, и образуваха несекващ поток, в който аз без колебание пристъпих и се понесох напред с максималната за тази вселена скорост. Скоростта на тълпата. Задълбавам малко в асоциациите с теорията на относителността, според която колкото по-бързо се движиш в пространството, толкова по-бавно се движиш във времето. Така успявам да си обясня подтискащото усещане, че времето е спряло. Разминавам се с някакво момиче и се заглеждам в дълбокото й деколте. Давам си сметка, че го правя доста нагло, но не успявам да се сдържа. Извинявам й се на ум и се питам какво ли е разни непознати отрепки и улични боклуци непрекъснато да те зяпат в деколтето... После се чудя как ли е в леглото. Изведнъж ми става противен шумът край мен и слагам слушалките на плеъра. Искам да не чувам другите, искам да се преструвам, че ги няма. Твърде дълго съм далеч от вкъщи и вече адски ми липсваш. Какво стана с "аз обичам самотата"? О, аз знам, не годините ме промениха, а ти. Някога бях друг, но сега... Сега просто искам да се прибера. Свивам встрани от булеварда, в неосветена уличка, в която виждам само силуети.

Нека времето ме поеме отново.

Ново начало

Сезонът на новите начала може би ще даде начало на нещо ужасно.

Приказка за стълбата на надеждата

Изкачвам се по стълбата на надеждата и главата ми се замайва, и ме изпълва възхита от разкрилите се пред мен величествени гледки на неизброими възможности. Изкачвам се по стълбата на надеждата и с всяка следваща крачка страхът става все по-парализиращ, защото съвсем в началото някой ми каза, че след последното стъпало падаш в нищото. Там има бесило, каза той, и то е направено за теб.
И знаете ли какво?
Убеден съм, че е прав.

Couldn't sleep so I went out walking

Ден за прошка

Понякога съм ти пожелавал най-лошото. Съвсем за кратко, само за миг... Не аз, но някаква част от мен, скрита толкова дълбоко, че не мога да я контролирам. Искал съм да изгубиш всичко. Да откриеш, че си грешала за всичко, в което си вярвала. Да изгубиш родните си, семейството си, домът. Приятелите. Да останеш съвсем сама и съвсем беззащитна. Да нямаш никого в целия свят. Само мен.

Сигурно съм изглеждал много тъпо онзи ден, още повече, че от толкова време не се бяхме чували, но нали беше заговезни, успях някак си да го вмъкна в разговора и уж на шега казах „моля те да ми простиш за всичко“.

Не защото беше заговезни, нали разбираш, а защото имах нужда.

А ти реши, че наистина се шегувам, за което няма как да те виня, толкова пъти са ми казвали, че не е ясно кога се шегувам или говоря сериозно, но тогава бях съвсем сериозен или поне доколкото ми е възможно. Както и да е, ти се смя и каза нещо в смисъл, че прошка се иска само от по-възрастните, а ти нали си по-малка и не било правилно, но после аз настоях и ти накрая се примири, и каза, че ми прощаваш, макар че наистина нямало за какво.

А има, мила моя. Няма как да знаеш, но има толкова много неща, за които да моля за прошка.

Какъвто си поискаш

Трябва да е заради романтичните комедии, иначе не знам как да си обясня убеждението на хората, че е достатъчно "просто да бъдеш себе си". В момента щом започнеш "просто да бъдеш себе си" моментално създаваш истински приятелства, на любовния фронт всичко е цветя и никога, никога, никога повече не си сам!

Признавам, че не мога да разбера смисъла на този съвет. Представям си някой, чиято обща култура е ограничена до минимума, не може да свърже две смислени изречения, не поддържа елементарна хигиена, напълно е занемарил външния си вид, свикнал е да се държи грубо, арогантно или егоистично и за да го харесват решава "просто да бъде себе си". И какво изобщо значи да се държиш естествено?! Естествено се държат животните в гората. Ега ти образеца за подражание.

Не, проблемите със социалния живот възникват точно когато си себе си. Когато си като другите, всички те харесват. В света съществуват безброй групи от хора - избери онази, която ти допада и се присъедини. Стани като тях. Тогава ще имаш с кого да говориш за нещата, които те интересуват, с кого да ходиш на местата, които ти харесват и с кого да правиш секс. Изобщо, не съществува такова нещо като "да бъдеш себе си", ти не си определен при раждането. Има единствено "да бъдеш какъвто искаш".

Бъди какъвто искаш.