Човек никога не знае

Ще умра млад. Когато казах това на приятелката ми, тя се възмути искрено, каза ми никога повече да не говоря така и ми каза да се ударя през устата. Това, последното, го е научила от майка си. В поведението й и в реакциите й има толкова много неща, които тотално копира от майка си... Но аз се отплеснах. Когато питат столетници каква е тайната на тяхното дълголетие, обикновено се чуват обяснения от рода на "не пуша", "ежедновно пия ракия и вино", "с много движение" и, разбира се, любимото на всички "с вяра в Бога". Моята истина е, че най-важно е да обичаш живота. Да го жадуваш, да му се наслаждаваш, да поемаш с пълни гърди всяка глътка въздух. Да си винаги любопитен за утре, да очакваш и да искаш да видиш бъдещето. Да имаш цел, да се чувстваш полезен и пълноценен. Да живееш за нещо и да си щастлив от това, че си жив. А на мен... На мен ми е някак все едно.

Но пък, от друга страна, човек никога не знае.