Неканена

Леки тръпки минават през костите.
С тихи стъпки към мен тя върви.
Не присъства във списъка с гостите,
но отварям когато звъни.

- Цял живот само мене си чакал
и накрая дойдох, ей ме на.
Знам как горчиво си плакал,
щом на други подавах ръка,

ала днеска на теб я подавам,
днес на тебе предлагам любов,
на теб щастие днес обещавам,
вече знам, че за мен си готов.

И аз тръгвам със нея усмихнат.
Вън е пролет и тих е дъжда.
Няма никой, светът е притихнал,
само двама сме - аз и смъртта.