По празниците

Все по-рядко ми се случва да разглеждам стари снимки или да препрочитам отдавна получени писма, но се сещам за теб покрай празници или, например, когато наближи рожденият ти ден. Чудя се какво ли е да не си част от ничий живот, да не значиш нищо за никого, да не караш никой да се чувства специален. Идва ми да ти се обадя, да питам как си, да те пожелая всичко най-хубаво и така нататък... Но има толкова много причини да не го направя. Струваше ли си толкова дълго да бягаш от омразната ти "рутина на живота" само за да можеш накрая да се озовеш никъде? Да бягаш без посока е лоша идея, винаги трябва да имаш план, помниш ли?

После празниците отминават и те забравям, както всички останали.