Да посветиш живота си на нещо (или някого) означава вече да не разполагаш с него. Той вече не е твой. Губиш го. Съвсем логично е, а много хора не го осъзнават и после стоят с очудено изражение, и с виновен поглед се оправдават за бягството си: "Аз наистина не мислех, че ще стане така!"
Жалка история.
skip to main |
skip to sidebar
За този блог
С малко думи, музика и картини ще опитам да ви помогна да не се самозабравяте в щастието си. А дори няма нужда да ми благодарите. Не е ли прекрасно?
