Стига писма

Стига вече с тея писма. Някак е жалко. Казваш, че просто обичаш да пишеш, но всяко писмо е като някакъв отчаян вик за внимание. "Ехо, това съм аз и все още съществувам. Нали не си ме забравил? Нали не съм сам? Нали още имам място в живота ти? Искам да мислиш за мен!"

Спри да пишеш писма. Представи си свят, в който никой не помни никого. Пълен с щастливи хора.