Съвсем все едно е

Имах водна костенурка, която наричах Жабчо. Умря неотдавна.

На следващия ден сложих миниатюрното тяло в една кутия от обувки, метнах се в колата и потеглих към едно място край Галата - висок, стръмен бряг, под който вълните се разбиват в големи, обрасли с миди скали. Зарових го в основата на някаква акация, съвсем близо до ръба. Един ден вълните щяха да подкопаят брега и пръстта щеше да се свлече, отнасяйки каквото е останало от Жабчо в морето. Денят беше хубав и останах още един час на това място, загледан във вълните...

Всичко това, естествено, са глупости. В действителност изхвърлих мъртвата си костенурка в казана за боклук пред блока, на път към мой приятел, с когото цяла нощ играхме Heroes III и пихме алкохоли. И знаете ли какво? На Жабчо му беше все едно.