Исках.

Наистина исках да ти разкажа за този страхотен филм, в който сякаш познах себе си в една от ролите и по-точно в ролята на Пол Нюман. Ами че това си е тъкмо моята роля! По този начин съм се виждал винаги, така се възприемам и аз наистина харесах този човек от филма!

Мисля, че е хубаво от време на време да правят такива филми, в които няма герой, който преследва мечтите си и благодарение на своята решимост, вяра и несломим дух успява да ги постигне. Защото в твоя живот това не се случва. В твоя живот няма добри и зли и никога не можеш да победиш напълно; щастието винаги се случва едновременно с нещастието и краят не е нито хубав, нито лош. Нека това се показва във филмите, от време на време.

Най-много исках да ти покажа сцената, когато си крадат снегорина просто заради принципа, щеше да се смееш заедно с мен. Или другата, където седят с Мелани Грифит в колата и мечтаят как ще избягат заедно, но и двамата знаят, че никога няма да го направят – там е малко тъжно, но все пак хубаво.

Исках…

Но те нямаше. За това пиша.