Безсилие

Най-тежки са моментите на осъзнаване на безсилието. В общия случай съзнанието си изработва някаква защита срещу това, но от време на време получаваш такива проблясъци, в които виждаш колко незначителни са усилията ти. За един кратък момент си даваш сметка, че никой преди теб не е успял да промени нищо и ти също няма да успееш. Каквото си постигнал е резултат на случайност, каквото си планувал зависи от шанса.

Например, когато прочетеш нещо на Ерих Фром и откриеш, че той няма какво ново да ти каже. Всичко това вече си го знаел, но не ти е помогнало. И няма значение колко книги ще прочетеш, ще дойде момент, когато ще трябва да избираш и отново няма да знаеш как да постъпиш, отново ще сбъркаш и отново ще съжаляваш. Казваш, че се учиш от грешките си, но помисли чисто теоретично колко пъти можеш да сбъркаш? Сравни ги с броя на уроците, които има за учене. Сега се замисли колко е кратък животът ти. Та той почти свърши, а ти още се чудиш от къде да започнеш с „ученето”…

Нищо не можеш да направиш.