Напоследък успявам да приключа ужасните работни дни с поносими вечери. Горещ душ, чай от мента или бира, нещо за четене и после докато заспя мисля за теб.
Някога се чудех, каква е тази твоя сила да ме успокояваш, дори да си само в мислите ми. Днес знам, че ти нямаш нищо общо - заслугата за това е изцяло моя.
Все пак, благодаря ти.
skip to main |
skip to sidebar
За този блог
С малко думи, музика и картини ще опитам да ви помогна да не се самозабравяте в щастието си. А дори няма нужда да ми благодарите. Не е ли прекрасно?
