Ще се наложи да изберете

За всички, които още не са разбрали: не можете да обичате двама. Трябва да изберете един, на когото да посветите цялата си любов и едновременно с това вероятно ще се наложи да изберете няколко, на които да съсипете живота. Да, знам, животът е гаден. На мен ли го казвате?!

one is enough

Предвидливост

Не изхвърляй черната лентичка. Пак ще ти трябва.

На раздяла

Не обичам дългите сбогувания, но ги предпочитам пред кратките. Кратките осакатяват човек емоционално. Така че се зарадвах, когато каза, че ще дойде да се видим.

Тя извади нещо от багажника и ми го подаде.

- Честит рожден ден. С малко закъснение, но...

Личеше си, че е картина, но в тъмното изобщо не виждах какво има на нея. Поднесох я към светлината на фаровете, беше ги оставила включени и не беше угасила двигателя, предполагам, че заради климатика.

- По дяволите! Море и котка! Знаеш, че е страхотна, нали? Ти си страхотна! Кой би се сетил да сложи в една картина море и котка?! Да не си я поръчвала специално за мен?

Радостта ми беше съвсем искрена. Котката беше сива, беше седнала на някакъв прозорец с гръб към мен и съзерцаваше едно много синьо, безбрежно и развълнувано море. Знаете какво е да откриеш, че някой те познава добре. Вече обичах тази картина.

- Радвам се, че ти харесва.
- Шегуваш ли се? Супер е!

По правило не прегръщам приятелките си, понеже в прегръдката винаги съм виждал нещо също толкова интимно както в целувката, но този път стана някак естествено и нямах нищо против да я притисна към себе си. Разбира се, съвсем за кратко. После тя каза:

- Понеже не е ясно кога пак ще се видим, ми се искаше този път да ти дам нещо за спомен. Като я погледнеш да се сещаш за мен и да знаеш, че има хора, които те обичат.
- Ще знам. Не се съмнявай. Ще знам.

Успяхме да не направим ситуацията прекалено мелодраматична преди да се разделим. И никакви сълзи. Изчаках я да излезе от паркинга и махнах за последно. Жалко. Колко време е нужно за някой, когото познаваш, да се превърне в непознат? Не много, това знам със сигурност.

Не биваше да става така.

Хороскоп

Тъкмо когато решиш, че всичко е наред, телефонът ще иззвъни и всичко ще започне отначало.

=======
Или ще получиш съобщение. Или ще се срещнете случайно на улицата. Или ще чуеш позната песен. Или ще получиш някакво необяснимо дежа ву. Или някой ще каже нещо, което си чувал и преди.

Винаги ще има какво да те дръпне назад. Свиквай.

Почнеш ли да размишляваш

Вече съм забелязал: ужасът е поносим докато се свиваш и не го гледаш в очите - почнеш ли да размишляваш върху него, убива.

Не е ли така с всичко?

Все пак

Напоследък успявам да приключа ужасните работни дни с поносими вечери. Горещ душ, чай от мента или бира, нещо за четене и после докато заспя мисля за теб.

Някога се чудех, каква е тази твоя сила да ме успокояваш, дори да си само в мислите ми. Днес знам, че ти нямаш нищо общо - заслугата за това е изцяло моя.

Все пак, благодаря ти.

Някак е хубаво, някак е странно

Някак е хубаво пак да се видим след толкова време, да седим заедно и да се слушаме. Наистина ми е интересно докато разказваш за всички неща, които са ти се случили без мен и едвам се сдържам да не те прекъсна, за да ти споделя и моите истории. Мисля си, че си красива, припомням си разни дребни неща, които съм харесвал в теб и пак ме обзема старото възхищение, усещам някаква сладка гордост, че съм с теб сега и че някога сме били толкова близки. Изобщо не съжалявам, че ти се обадих, става ми едно топло отвътре и съвестта ми се успокоява, като виждам, че съм простил и ми е простено.

Казваш, че спираш цигарите и не мога да ти опиша колко се радвам, но както винаги отговарям малко скептично, че едва ли ще успееш. Всъщност скептицизмът ми не е, защото не вярвам в теб, дори напротив, бих заложил каса бира, че няма да пропушиш отново, но смятам, че така ще те провокирам и ще те накарам да се заинатиш.
- Не можеш да откажеш цигарите.
- Разбира се, че мога. Нали се отказах от теб.
Секунда по-късно ти вече съжаляваш за думите си, а на мен самия ми става доста тъпо. Умълчаваме се и в следващите мигове хич не мога да те погледна в очите. Нищо не се е променило, нищо, стомахът ми се свива и вече ми е ясно, че сгреших като ти се обадих толкова скоро, искам да се махна, нужно е още време, нужно е още много неща да се случат, все още е някак странно да бъдем приятели.

Say Hello

Say Hello

Sorry for the wait, Mr. Flores...

You can't go home Celso. You are dead. But you are not alone! Everybody here is just as dead as you! That's why we call it "the Land of the Dead".

П.П.Никога не съм криел откровеното си възхищение към пичовете от LucasArts, които създадоха Grim Fandango. Иска ми се да им стисна ръката, да ги потупам по гърба, да ги черпя бира... Има нещо гениално в тази игра.
Как ги правят такива!?!