Един от онези дни се превърна в една от онези седмици. Ебати гадния живот. Ядове, напрежение, простотии... Лудница. Като не мога да се контролирам все ме избива на едно и също.
Снощи без малко да се обадя. Вече си представях как се напивам много, как ме прегърщаш и как ти пея тихо докато заспивам.
"...имам самооо любооов, на-на-на..."
Ха!
Днеска обаче взех, че овладях ситуацията напук на целия свят и 30 минути преди края на работния ден можах да си поема дълбоко дъх, сипах си два пръста уиски от запасите и го обърнах на екс. Пак всичко е нормално.
Нова кризисна ситуация и нов успех. До кога? Смятам да проверя.
skip to main |
skip to sidebar
За този блог
С малко думи, музика и картини ще опитам да ви помогна да не се самозабравяте в щастието си. А дори няма нужда да ми благодарите. Не е ли прекрасно?
