Какво като не е късно?

Независимо по кой път поемеш, най-трудното препятствие е винаги едно и също – желанието да се върнеш. Може да е от умора, може да е от страх. Може да се съмняваш в избора си и все да ти се струва, че другите пътища са били по-добри. Може да ти се иска нещо по-различно или просто да се надяваш, че някъде съществува по-хубава реалност. Понякога е само заради мисълта, че все още не е късно.

Никога не е късно да се предадеш. Но полза от връщане до началото няма. Докато ти си същия всеки път пред теб ще е еднакъв. Няма добри и лоши – има такива, които си извървял и такива, пред които си се пречупил.