За атмосфера и настроение

ПЪТЕКА
Пеньо Пенев

Тъжен залез кърви над гората
като прясна отворена рана.
С тъжен ромон звъни на житата
светозарната сребърна пяна.

Умореният ден догорява,
плаче вятърът - сбогом навеки!
Свечерява сега, свечерява
над смълчаните бели пътеки.

Всеки своя пътека си има,
всяка бърза и търси човека...
И аз имах пътека любима,
и аз някога имах пътека!

Още крачка - и ето го края! -
Извървяна е тя, извървяна...
Какво с мене ще стане, не зная,
но едва ли пак пътник ще стана!

Много мили неща аз разлюбих,
дори погледа кротък на мама.
Имах всичко... и всичко загубих -
няма щастие, щастие няма!

Сам да бъдеш - така по-добре е,
нищо в нашите дни не е вечно!
И най-милото ще отмилее,
и най-близкото става далечно.

Всяка клетва е само измама,
всяка нежност крий удари груби. -
Нека никога нищичко няма,
за да няма какво да се губи.

Всеки огън гори-догорява,
никой извор во век не извира.
Туй, което цъфти - прецъфтява,
туй, което се ражда - умира.

Всеки друм става тесен за двама,
всяка радост е бременна с мъка.
Нека никога срещи да няма,
за да няма след тях и разлъка.

...Догорелия ден над гората
нека само кърви като рана...
Нека тъжно звъни на житата
светозарната сребърна пяна...

Надолу

Единствената посока, в която можеш да полетиш. Другото са празни приказки.

В нощи като тази

В нощи като тази ми се пуши. Излизам на терасата и отварям широко остъклените рамки. Первазът е достатъчно широк, за да седна; парапетът е достатъчно близо, за да вдигна краката си. Облягам голия си гръб на прозореца и за миг ме побиват тръпки от допира ми до студеното стъкло. Но е приятно.

Спомням си за минали лета. За безкрайни безсънни нощи по алеите в парка, за алкохол и дискотеки на открито, за сладолед, за нощно къпане в морето, искрени разговори и съкровени тайни, тихо споделени, а на зазоряване уморителния, дълъг път към дома, докато гларусите се разбуждат.

Под мен жълти таксита минават периодично, не съм единственият още буден. Но аз всъщност бях започнал да казвам, че в нощи като тази мисля за теб.

Страх от смъртта

Една вечер тя закъсня. Трябваше да се е прибрала преди трийсет минути. Първо се зарадвах, защото така имах време да си довърша играта. Още трийсет минути по-късно вече започнах да се питам къде е. Вероятно беше решила да мине през пазара за да купи нещо. Често го правеше. Погледнах часовника. Сетих се, че съм разпилял дрехите си в спалнята, тя щеше да се изнерви, щом се върне и ги види. Отидох да ги прибера и като минавах край прозореца неволно се загледах към кръстовището. Вече беше съвсем тъмно, светофарът мигаше безразлично, а аз се опитвах да разпозная между многото силуети един конкретен... Тръснах глава и си казах, че няма за какво да се тревожа. Още трийсет минути. Седях пред телевизора, но само нервно сменях каналите. И поглеждах часовника.

Няма значение дали те е страх да умреш. Но трябва да те е страх от смъртта! От факта, че животът просто свършва. И то без повод, без причина, без предизвестие, без знак. Единственият край, който не е начало. Единственото нещо в природата, което наистина се губи, вместо да преминава от едно състояние в друго. Губи се, разбираш ли? Животът. Се губи.

И това доживях...

Не вярвах, че ще ми се случи, но ето на. Животът е наистина специалист в подготвянето на неприятни изненади. Аз пък съм специалист в това да не се изненадвам от нищо. Довечера ще убивам време с картинни мозайки и музика. Мисля за 2Pac.

On these cold streets
aint no love, no mercy, and no friedns.
...In case you never see my face again.

Ех, искам да се прибирам вече.

Everything changes

Everything falls apart.

Истина е.
Единствената посоянна величина във вселената е промяната.
Всичко е относително.
Панта рей.
Толкова безнадеждно.

Има два варианта.

Единият е да си разумен. Да приемеш, че хаотичните пориви на сърцето не водят на никъде, да опитомиш желанията си, да ги подчиниш дори. Да промениш себе си, за да бъдеш какъвто искаш. След това да поемеш към някаква цел, която сам си избрал, защото си сметнал за правилна.

Вторият вариант може да се опише най-добре с прекалено често употребяваното (и по мое мнение ненужно прехвалено) „да следваш сърцето си”. Да му повярваш, да повярваш, че най-доброто за теб е да бъдеш себе си. Вместо да се противопоставяш на желанията си просто опитваш да ги удовлетвориш. Дори понякога да изглежда глупаво или нелогично. Дори да не можеш да видиш накъде те води този път.

Ти се спря на втория вариант.
Мен никога не ме е бивало в слушането на сърцето...

Кой от двама ни е постъпил правилно?
Кой от двама ни ще е щастлив в избора си?
Никой.
Никога.
Просто сме такива.

Пожелания

Получих доста поздрави и пожелания. Както винаги се получава, някои от тях бяха от хора, които изобщо не съм очаквал да се сетят за мен, а някои много близки ме забравиха. Това няма значение. Покрай пожеланията се замислих кое наистина ми се иска да се сбъдне. Трудна работа, но нека карам подред.
1) Здраве – имам.
2) Любов – имам.
3) Щастие – абе имам си своите моменти. Измежду всичките ми познати няма някой, за който да мога да кажа, че е по-щастлив от мен.
4) Късмет – че той моят си е перфектен. На моменти даже ми се струва, че съдбата работи за мен.
5) Успехи в службата, професионално развитие и т.н. – по принцип е страхотно, но някак си не ме вълнува особено. А и към настоящия момент нещата се развиват по-добре от очакваното.
6) Завършването на университета – огромно облекчение ще изпитам щом завърша, но то това така или иначе ще стане, въпрос на време е. Не мога да го определя като мечта.
7) Усмивки – не, благодаря, и без друго все се хиля като зелка.
8) Пожелания свързани с разните добродетели – ми че аз съм изтъкан от добродетели бе, още малко и ще трябва да ме обявят за светец.

Излиза, че всичките хубави неща, които тоя скапан живот може да ми предложи аз вече ги имам. Това значи, че по-добър никога няма да стане. Не че се оплаквам... Да върви по дяволите. Напих се доста и изкарах страхотно, ако ви вълнува.

Щастливец

Знам, че всяка е красива по свой си начин. И в никакъв случай не искам да обидя някого! Но аз познавам най-прекрасното момиче на света! Сериозно ви казвам. Искате ли да ви разкажа за нея? Имам номера й. Дори мога да я прегърна, ако поискам. Ужасно е, защото всяка друга ми изглежда някак си не толкова... Разбирате, нали?

А вие ме помислихте за щастливец.

Само напомням!

Ако дълго време се чувстваш добре, това не е защото животът ти е станал хубав, а защото ти си се променил.

П.П. Към по-лошо. ;)

Причина да останеш

Като гледам, че радостта ти е искрена и се надявам причината да заминаваш наистина да е обичта ти към пътуването, интересът към новите места и различните хора, любопитството и прочее.

Помня как преди няколко години просто искаше да се махнеш. Казваше, че не издържаш повече тук. Казваше, че се чувстваш излишна. Казваше, че това място е твърде малко за мечтите ти.

Странно как се променят нещата. Но все пак каквито и да са мотивите ти, от все сърце ти пожелавам на новото място да намериш своята причина да останеш.

Ех, ако нищо не те спира да се махнеш, значи нямаш нищо свидно. Тъжно е, че тук не си го открила. Просто ти пожелавам истински да обичаш нещо. Някога.