Monday

Малка нощна работа

Шефът ми е чешит. Когато ми поставя някаква задача, имитира гласа на Ам-Гъл или Дарт Вейдър. Обича да ни пита за смисъла на живота.

- What is the meaning of Life? - ще каже. Той не знае български, та си говорим на английски.
- 42. - Ще отговори с досада колежката, понеже малко се дразни от "тези глупости".

После работата ще продължи.

Понякога остава с нас до 2, че и до по-късно. Тогава може да тръгне да разказва за нещастната си любов, как е изгубил момичето на живота си и прочее. И как това е преобърнало живота му. Тъжна история, но не особено интересна.

- What do you think? - ще каже. И този път ще се обърне към мен.

Аз все гледам да финтирам подобни въпроси, понеже наистина не виждам смисъл да говорим за това и не обичам да казвам неща, които никой не иска да чуе. Но понякога няма мърдане.

- You know, - ще започна аз сякаш съм расал из Америката, - тъжното на това, да изгубиш любовта на живота си е, че никога не я губиш напълно. Когато ти е тежко, ще искаш да поговориш с нея. Ако постигнеш някакъв голям успех, ще се питаш какво ли би казала, ако можеше да те види. Когато си най-щастлив, ще се чудиш как ли е тя. Дори на сватбата ти ще ти се иска да можеше да присъства. А дали децата ти щяха да са различни с нея? За това е тъжно, когато изгубиш любовта на живота си. И за това е хубаво, когато не я изгубиш.

- I guess you're right. - ще каже той.

- As usual. - ще кажа аз.

После работата ще продължи.