Tuesday

Моят съвет е да рискувате

Жена ми ми писа в месинджър, че наша приятелка е родила и всичко е наред с нея и детето. По-добре късно, от колкото съвсем късно, мисля си аз, докато разглеждам снимки на новороденото.

Имаме много познати и приятели на нашата възраст, които все още нямат и не планират скоро да имат деца. Питам се как успяват все още да се чувстват млади...

Неотдавна питах една от колежките ми защо е сама. Двамата с нея открихме, че обичаме да се чудим за живота и т.н, и често прекарваме обедните почивки в подобни разговори. Въпросът ми за семейния й статус не беше неуместен и тя нямаше нищо против да ми сподели.

Изброи различни причини, нещо средно между малшанс и "аз и сама съм си добре", а накрая завърши с нещо в смисъл, че просто още не е срещнала правилния човек.

Отвърнах, че разбирам.

Това, което не й казах, е, че, според мен, наоколо е пълно с правилни хора. Те са навсякъде около нас, но е избрала да не ги вижда. Не иска да опознае никого, нито допуска някой да я опознае. Седи си затворена в черупката си и се надява на Случайността да я постави в ситуация, в която, въпреки нейното желание или без да го осъзнава, ще се разкрие пред някого. И изведнъж чудото ще се случи.

Трябва да сте по-смели за тези неща. Важните неща. (Защото с кого ще създадеш семейство е нещо важно.) Не мисля, че Случайността, Съдбата, Кармата, Бог са достатъчно компетентни да взимат подобни решения вместо вас. Дори напротив, в редица случаи са доказали, че на тях не може да се разчита.

Моят съвет е да рискувате. Нямате много за губене. Животът е скапан така или иначе.

Monday

Наясно с причините

Along those lines, marriage isn’t an escape from loneliness. It is a difficult road and if you are in it for the wrong reasons, your lives will be horrible. If you’re that needy, get a dog. In the seven to thirteen years that you would have become tired of your partner you married for the wrong reasons, the dog will die of natural causes and you can just get a new one without alimony or lawyer fees.

У дома

Разходката до столицата се оказа добра идея. Пътят мина леко и неусетно, Sister Bliss беше супер, а и все пак това си бяха 2 дни без децата.

Да, едни от хубавите моменти като родител са когато правиш нещо без децата - да отидеш на плаж, да отидеш на почивка, да ги оставиш при родителите си, да ги пратиш на лагер...

Както и да е. Тръгнах да казвам, че в София се видяхме с приятели, които не бяхме виждали от години и беше много приятно. Те, макар че живеят в София, също отдавна не се бяха виждали помежду си. Ние станахме повод за събиране и всеки имаше много за разказване.

Впечатли ме колко активен начин на живот водят. Te, разбира се, нямат деца и не планират да имат скоро (особено след нещата, които с жена ми им разказахме). Всеки момент, в който не са на работа, са някъде другаде и правят нещо друго. Спортуват, тренират, танцуват, пътуват, излизат, посещават представления, постановки, заведения, клубове... Попитах едно от момчетата:

 - Ти въобще стоиш ли си вкъщи?
 - Не, само колкото да спя.
 - Толкова ли ти е неприятно у вас?
Той се засмя.
 - Какво да правя у нас?
 - Ами, нали знаеш - нищо.

Пътят обратно трае малко повече от 6 часа с автобус. Мислех си, че е важно да можеш да си стоиш вкъщи и да не правиш нищо. И ми се струваше, че, ако не ти е приятно да си седиш вкъщи и да не правиш нищо, най-вероятно имаш нужда от помощ. От обич, може би. От мир.

Подобни мисли бяха може би малко лицемерни, след като бях избягал чак до София, само и само да не съм вкъщи. Но всъщност се радвах, че се прибирам.

Friday

Je sais pas


Monday

Ако желаеш нещо много силно...

Темата за смъртта продължава живо да вълнува голямата ми дъщеря. Често ме пита за нея, прави планове в какъв ред ще умрем, измисля си причини, с които да я оправдае. Веднъж се разплака преди лягане, защо си спомнила, че майката на Хензел и Гретел е починала.

Междувременно, жена ми реши, че трябва да кръстим децата и аз се съгласих. Майка й беше много доволна. Качи цял куп снимки на голите ми деца в интернет.

В деня преди кръщенето четоха на голямата някаква книжка, обясняваща смисъла му. В параклиса свещенникът също се постара да й обясни какво и защо се прави.

На следващия ден, докато й сресвах косата, тя каза:
 - Много искам да умра.
 - Защо? - попитах аз.
 - Защото в рая е по-хубаво.

Умницата ми тя. Трябваше да я кръстим като беше на годинка. До сега щеше всичко да е забравила.

Wednesday

Лека нощ, татко

Трудно ми е с голямата ми дъщеря. Винаги ядосана, винаги сърдита. Готова да се обиди от всяка дума. Не умее да се забавлява. Не умее да е щастлива.

 - Хаде, лягай в леглото, време е за сън - казвам аз една вечер, за трети път в рамките на тридесет минути. Тя прави всичко възможно да отложи лягането си. Винаги е приемала сънят като наказание.
 - Ами, не виждаш ли, че съм заета? - заела се е да подрежда играчките си. Използва това като оправдание да не ляга.

Аз лягам и чакам. След малко ще дойде. Мисля си за сутринта. Още щом се събуди ще каже, че не иска да ходи в детската градина, че няма да се мие, че няма да се облича. Не знам как да туширам тези скандали. Повтарят се всяка сутрин и не мога да ги избегна.

Хрумва ми идея. Ще й кажа, че ще си намисля желание преди сън и ще видим дали ще се сбъдне. Тя ще попита какво е желанието и аз ще й отговоря, че искам сутринта да се събуди усмихната, да се приготви бързо, и цял ден да не се караме за нищо.

 - Сега ще си намисля едно желание. Да видим дали ще се сбъдне.

Тя веднага остави играчките, които подреждаше на секцията, приближи се до леглото и с най-сериозно изражение ми каза:
 - Пожелай си да не удрям повече теб и мама.
 - Така ли?
 - Да. А аз ще си пожелая да ходим на всякакви места и да имате пари.
После отиде да угаси лампата, преметна се непохватно през мен за да легне от вътрешната страна, прегърна ме и се сгуши със затворени очи.
 - Лека нощ, татко.

Friday

ЕТО ГО ДОКАЗАТЕЛСТВОТО, че Вселената ни събира с хора, които трептят на същата честота (ВИДЕО!)


Това видео ми попадна пред очите наскоро. Заглавието е "How The Universe Works ... in 25 seconds"

После четем следното описание:
Video based on quantum physics. The colored balls are put together by the resonance of quartz crystals. Every color has a different resonance. In the same way we will be grouped by people who are on the same frequency. That's how the universe works. 
Еха! Разбирате ли, всеки цвят има различен резонанс, затова кварцовите кристали насочват топчетата с еднакъ цвят в еднаква посока. По същия начин хората, които трептят в еднаква честота в крайна сметка се събират, защото така работи вселената. Зад тази теория стои квантовата физика и е демонстрирана нагледно с това простичко видео. Оставете сърцето си да ви води и Вселената ще се погрижи за всичко останало.

Видеото е 3D симулация. Авторът разкрил, че първо е пуснал всички топчета бели, после задал различен цвят на топчетата във всяко отделение, рестартирал симулацията и вече се получил този интересен ефект. Квантовата физика очевидно няма нищо общо, цветовете не вибрират, а виртуалните топчета са попаднали едно до друго на случаен принцип. Всичко, написано в предишния параграф, е не просто пълна глупост, но и лъжа. Подобни твърдения винаги се оказват лъжа, ако се разрови човек.

Но хората с готовност вярват на това, което им се иска да бъде истина.

Защото така работи Вселената.