Saturday

Такъв съм си

Имахме служебна среща в един от хотелите в града. След обяда, с шефа ми се качвахме към конферентната зала на последния етаж с панорамния асансьор. Гледката беше към парка, с оцветените в жълто-кафяво дървета, и морето, искрящо под яркото, есенно слънце.
 - Градът изглежда красив. - каза той.
 - Да. - съгласих се аз, но не се сдържах да допълня - Всичко изглежда красиво, когато го гледаш отдалече.


Tuesday

Няма място за ужасни неща

Иска ни се да открием причината за всяко ужасно нещо, което се случи. Иска ни се да открием виновника. Ако не успеем - измисляме си ги. С това въдворяваме реда в живота. Ужасните събития нямат място в света, който сме си измислили, те противоречат на правилата ни и затова винаги, винаги трябва да поставим в началото им някаква причина или виновник, с което да ги обясним.

Понеже няма как животът просто да е скапан и ужасните неща да са част от него, нали?

Saturday

Престру̀ванка

Дъщеря ми не обича спи. Може би защото все сънува кошмари. Особено мрази следобедния сън.

 - Не мога! - казва тя сопнато.
 - Затвори очи и се отпусни. - отвръщам аз. - Уморена си след плажа. Ще заспиш.
 - Ами не мога!
 - Ако се преструваш на заспала достатъчно дълго, накрая наистина заспиваш.
 - Стига си ми говорил глупости!
 - Вярно е. И не само за спането, а за всичко. Ако се преструваш на глупава, ставаш глупава. Ако се преструваш на смела, ставаш смела.
 - Не съм глупава и престани!
 - Знам. Ако не спиш следобед, няма да играеш на компютъра днес.
 - Ами не мога!

Но като вижда, че в отговор само вдигам рамене, обръща се към стената, уж сърдита. След няколко минути вече спи. Радвам се на победата си, още повече, че на мен всъщност ми харесва да играе на компютъра.

И продължавам на ум да търся примери, които потвърждават теорията ми: ако се преструваш, че не обичаш някого достатъчно дълго, накрая наистина не го обичаш; ако се преструваш на умрял достатъчно дълго, накрая наистина умираш; и така нататък.

Wednesday

Не сме най-добрите

Докато жена ми беше в болницата с по-малката ми дъщеря, реших да заведа по-голямата на пица. Не само защото вкъщи нямаше нищо за ядене, все щях да й намеря нещо, а и тя предпочита да не яде. Но исках също да й обърна внимание и да прекарам малко време с нея. Напоследък все остава на заден план и се чувства пренебрегната и необичана.

А и имах нужда от въздух.

Край масата ни мина момиче на нейната възраст придружавано от баба си.

 - Оооо! Виж колко е красиво! - възкликна тя провлачено и посочи към декоративното езерце в двора на пицарията. Беше осветено от светлини, които променяха цвета си.
 - Не сочи! - отвърна рязко баба му. - Виждам! Нали заради това сме дошли. Хайде!

Дъщеря ми се загледа след тях докато се отдалечаваха и след малко я подпитах:

 - Момиченцето изглеждаше свястно. Може да се заиграете после.
 - Да. - отвърна тя.
 - Баба му обаче малко неприятна.
 - Да, много строга.
 - Прави й забележки без да е направила нищо лошо.
 - И после я чака тя да й се извини. А не е тя виновна.
 - Така ли?
 - Да. Ама то и вие така правите понякога. - имаше предвид мен и жена ми. - Не си мислете, че сте най-добрите.

Двете се заиграха и изчаках чак до единайсет преди да си тръгнем. Тя искаше да остане още, затова ми беше сърдита през целия път. Заспа с гръб към мен, а аз мислех за начини да стана по-добър.

Май няма как.

Tuesday

And as the sun would set you would rise





Friday

Нищо повече от живота

***
На какво се учудвам, не зная
-нищо повече от смъртта.
Ще ухая с липите в безкрая,
ще се качвам, ще слизам с дъжда.
Ще се качвам, ще слизам с дъжда,
ще обличам и храня дървото.
Нищо повече от смъртта.
Нищо повече от живота.
Добромир Тонев
открито при Дияна

Saturday

Друг на мое място

Друг на мое място би се похвалил с новата си работа. По-висока заплата, хубав офис, интересни проекти, готини колеги, повече свободно време... Казвам "друг", но всъщност и аз се похвалих - на родителите си, на родителите на жена ми и на всеки, който напоследък ме е питал "к'во става".

Само с теб ще споделя, че смених работата си по необходимост. Преди това се бях захванал да сбъдвам мечтата си. Но се провалих. Както с всичко, с което съм се захващал през живота си. Отделих две години и половина на една идея докато накрая безизходицата ми наложи да се откажа.

На практика продадох мечтата си за пари.