and dust to dust

Можеш ли да отречеш?

На доверие

Нямаш приятели. В момента ми се спи прекалено много за да ти обяснявам защо и как, този път ще трябва просто да го приемеш на доверие. Нямаш приятели.

моя несретен живот

Просто не ми излиза от ума онази сцена от "Шинел", дето Нина Димитрова викаше и натъртваше на всяка дума:
- А мене някой питал ли ме е за Моя Несретен Живот!?!

Ебаси!

П.П. Козин, добре че ме водиш на подобни мероприятия, да се очовеча малко, сам, знаеш, никога не бих се наел...

Чучело видял ли си?

Докато светеше лампата, сърцето ми се топеше като свещ! Как се не стопи това сърце! Как се не свърши, та оставаше и за другата, и за по-другата вечер? Баба ме усети, че се туля за комина, и каза на дедо, а той я сряза:
- Нека - вика - да се точи! Зло да набира! И да се научи да не вади кръвта на жената през носа!
Прав ли, крив ли беше дедо - няма да го съдя, ала за злото беше прав: когато жалбата ти дойде много, само злото те подпира и спасява. Чучело видял ли си натъпкано със слама? Няма вътре нищо! Няма сърце, няма кокал, държи се само на едната слама. Мойта слама беше злото! И то ме на краката задъжа.

П.П. Дивите разкази на Хайтов са изключителни!

...

А все по-страшно пада нощ над нас,
чертаят мрежи прилепите в мрака,
утеха сетна твойта немощ чака,
а в свойта вяра сам не вярвам аз.

Ти трябваше да знаеш

Ти трябваше още тогава да знаеш! Нищо не може да те оправдае. Е, може би поне за в бъдеще ще си наясно...

Че светът е голям и животът е пред теб.
Че "вярна на думите си" не значи нищо.
Че силата, която сърцето ти дава, няма да ти стигне.
Че не правиш разлика между мечти и реалност.
Че не знаеш какво искаш.
Че си "просто човек", като всички останали!

И носиш болка.

Жега

Събудих се от горещина. Вратата към терасата стоеше широко отворена, но чаршафите бяха напоени с потта ми. Отидох до банята да наплискам лицето си със студена вода, стъпвах неуверено, сънят още владееше по-голямата част от съзнанието ми.

Лежах по гръб, отвън се чуваше ръмженето на двигатели и подвикванията на двете проститутки на пътя. Чувах дишането на брат ми на съседното легло и тик-такането на ръчния ми часовник, оставен на раклата до главата ми. Стрелките светеха във фосфорно зелено на 2:15.

И ей така, изведнъж, без никакъв повод, мъката взе връх и аз...

Няма значение.