Няма да се откажем от живота, я!

Напоследък умират ужасно много хора. Познати. Познати на познати. Всяка седмица почти. Може би и вие сте забелязали. 

И всеки път е някак... незабележимо. 

 - Еди-си-кой почина.

 - Ужас!

И после си продължаваме по старо му.

Прави ми впечатление, че повечето хора приемаме тая смърт сравнително леко. Което от една страна може да е притеснително, но от друга страна си е хубаво. Няма да се откажем от живота, я! Скъпоценния ни, свиден, мил животец.

Човек би си помислил, че в подобна ситуация ще се паникьосаме и ще се втурнем да сбъдваме мечтите си. Но явно е нужно повече.

Светът е напълно сгрешен.

Едно от много

Едно от неизброимите ужасни неща, които ще ти се наложи да изтърпиш в живота си, е да гледаш как искрената привързаност и любов на децата ти еволюира в нескрита досада и неприязън.

Концерт Ноар

Бих искал да присъствам на такъв концерт и някак си дори на живо да е черно бял. И като почне Mad About You всичко да ми се усуче като в центрофуга и емоците полека да се изцедят от очите ми, да ми стане едно леко и да ми се освбоди място за повече любов.

Антиработохолик

Сутрин в служебния автобус бих си говорил с някого, но всеки си гледа телефона. Аз се заглеждам през прозореца. Мисля си, че са работохолици, защото ги виждам, че си гледат служебната поща. Получавам от тях имейли и съобщения в служебните канали сутрин, вечер, дори през почивните дни. 

Сигурно и те си мислят, че съм работохолик. Отговарям на имейлите и съобщенията им сутрин, вечер, и дори през почивните дни.

А не съм. Липсва ми амбиция да притежавам неща, не ме изкушава да имам власт над хората, не се лаская от чуждата завист. Старая се, защото сякаш всички това очакват от мен и защото така съм полезен. Преструвам се, че споделям това разбиране за успех докато всъщност просто искам да...

Искам да напиша книга.

Думите, които спасиха живота ми

Когато тази песен излезе си казах, че е твърде мейнстрийм за да я пускам в блога и е по-добре да изчакам да мине малко време. Е, минаха почти 12 години, така че ви я припомням. Клип, музика, текст и изпълнение са съчетани в перфектно произведение на изкуството, сякаш създадено специално за мен. Чувствам тази песен като нещо скъпоценно, което сега искам да споделя с вас.

Временно

Когато всички вкъщи заспят, аз сядам да уча. Временно съм в такава трудна ситуация. После ще съм в друга трудна ситуация.

Наскоро шефът ми ни събра и обсъждахме защо персоналът напуска. Работата се е превърнала в съзтезание, което не знаем кога ще свърши. Не знаем дали ще свърши. Постоянно сме в позицията на губещи без надежда да победим. Виновни и губещи. Да напуснат е единственият изход от ситуацията. Какво стана с лоялността, чуди се той. Ха! Хората се отказват и от живота си, когато стане толкова безнадежден.

Сега слушам новия албум на Фейтлес и си представям колко хубаво би било навън да беше буря. Повтарям си, че само временно съм в такава трудна ситуация. И се опитвам да не мисля как целият живот е просто низ от трудни ситуации.

У дома

С известно неудобство споделям, че се насладих на четиринадесетте дни карантина у дома. Нито за миг не ми липсваше да излизам навън. Нито за миг не ми липсваше да се виждам с други хора. 

Въпрос на характер, както наскоро обясняваше преподавателят ми по "хора и организации", а характерът пък е въпрос в голяма степен на гени и в по-малка степен на околната среда, т.е. в почти никаква степен на самия човек. Което е хубаво да се знае, защото означава, че нямам причина да се чувствам неудобно от това, че ми е приятно да си седя вкъщи.

Между другото, изкарах карантината с жена си и с децата и всички се забавлявахме. Май не сме чак толкова лошо семейство, все пак.