В мир

Нямам нищо против да си остана вкъщи за няколко дни. Дори напротив. Докато снегът натрупва и ледът сковава, аз бедствам кротко с червено вино, отново подарък от приятел, лично негово производство. Жена ми си взима душ, дъщеря ми спи, shuffle-ът пуска някакви стари и твърде хубави песни. Вече не ги правят като едно време. Какво като за мен никога няма да направят филм нито да напишат книга? Какво като и аз никога няма да напиша книга? Нищо.

Нищо.

Никога повече сам

Всичко е заради луната.

Мисълта, че ще мине много време докато отново бъда сам е потискаща.

Толкова, толкова, толкова потискаща.

Има хора, които са сами и не знаят какво да правят със самотата си. Иска ми се да им кажа: "Хей, има толкова неща, които да правите със самотата си!"

Но едва ли ще ме чуят. И да чуят, едва ли ще разберат. И да разберат, едва ли ще повярват. И да повярват, едва ли ще се пречупят. Твърде дълбоко е вкоренено схващането, че да си сам е... зло.

Все пак има хора, които... Вижте сами.

Предстоящи дни

Новата година, наред с всичко останало, ще донесе и много разочарования. Нови и неочаквани, несрещани преди. Неизбежно е, защото през новата година ще научиш повече за света и хората около себе си, а колкото повече научаваш, толкова повече се разочароваш.

И не се заблуждавай, че щом от баницата с късмети ти се е паднало щастието значи ще си щастлив. Не става така.

Най-тъжното е, че през новата година отново няма да си този, който искаш да бъдеш. Помисли за това, когато гръмнете шампанското.

Изчерпана тема

Като я преживееш веднъж става някак... очевидна. Предсказуема вместо изненадваща. Разбираема вместо мистериозна. Всичко, което не би трябвало да бъде. Как да пишеш за нещо такова? Просто темата за любовта вече е изчерпана.

Един ден бисквитките свършват

Стори ми се интересно

Намерен отговор

Колко трае истинската любов? Колкото решиш.

Някой ден

Макар пътуванията да са ми професия, аз съм пътувал много малко. Имах една мечта в тази връзка. Как предприемам дълго, едногодишно пътуване из Европа. Примерно да тръгна през пролетта. Да, най-добре е през май. На юг, към Гърция. После на север към Далматинското крайбрежие. През юни да съм в Италия, задължително с няколко дни в Сирмионе. През юли в Монако, Ница, Кан и все покрай крайбрежието на Франция докато стигна испанските плажове, а есента да посрещна някъде в Португалия. На връщане минавам през вътрешността на Испания, после във Франция най-сетне разглеждам замъците по Лоара. Цялата зима да съм из безбройните курорти в Алпите за истинска почивка с каране на ски и много горещ чай с ром. Понеже не бързам да се прибирам минавам през Полша. И съм си вкъщи точно 1 година след като съм тръгнал. 

 Всеки ден щяха да ми се случват невероятни неща, убеден съм! И щях съвсем накратко да ги записвам в малък бележник, всеки ден. Щеше да се получи страхотна книга от 365 страници пълни със свобода. Защото така я разбирам аз свободата. Книгата щях да нарека "Една година любов". 

Защото мечтата ми всъщност беше ти да дойдеш с мен.