Нямам нищо против да си остана вкъщи за няколко дни. Дори напротив. Докато снегът натрупва и ледът сковава, аз бедствам кротко с червено вино, отново подарък от приятел, лично негово производство. Жена ми си взима душ, дъщеря ми спи, shuffle-ът пуска някакви стари и твърде хубави песни. Вече не ги правят като едно време. Какво като за мен никога няма да направят филм нито да напишат книга? Какво като и аз никога няма да напиша книга? Нищо.
Нищо.
