Докато теб те нямаше

Трудно ми е да ти напиша писмо. Обикновено казвам, че нищо не се е случило, защото не знам как да ти разкажа за безбройните неща, които са се случили. Вчера някакъв ми сече пътя с колата, после спря насред платното и ме псува като обезумял. А в неделя се напих за пръв път от година насам, на вилата на братовчед ми, стана чудно парти. Преди изгарях от желание да ти пиша и разказвах за всичко с огромен ентусиазъм... Помниш ли преди? Сега ми се струва безсмислено. Нито ще разбереш, нито ще помогнеш, нито... Нищо. Най-много да те ядосвам или разстроя с неволите си заради безсилието ти и прочее. Или да те ядосам и изнервя с малките си радости заради ревността ти и прочее. Сега усещам само умора и просто ми се спи, обмислям да оставя писмото ти за утре, както правя през последните десетина дни.

Не. Тази вечер ще ти пиша. Случиха се безброй неща. Докато теб те нямаше, аз се промених. И те забравих.

По дяволите.

Няма да е същото

След като създадох този блог, реших, че ще го използвам за да кажа няколко определени неща на някои определени хора. През тази година казах последното от тези неща и очаквах с това да сложа край на Тъжната страна на живота, защото блогът беше изпълнил своето предназначение. Обаче продължих да пиша от време на време. Изглежда междувременно той беше придобил свой собствен смисъл, защото сега съществува заради самия себе си.

Отворих коментарите в резултат на един мейл, където ми беше казано "абе що не ги отвориш тея коментари". (Цитирам по памет.) За мое щастие, опасенията ми от спам не се оправдаха. Всъщност коментарите са рядкост, а такива, които не позволявам да бъдат показани, почти няма. Знам, че е прието да се обявяват някакви правила за писане на коментари, но ми се струва напълно ненужно. Трия каквото си поискам. Ако ваш коментар не бъде публикуван, значи съм го сметнал за глупав. Жалко само, че писмата секнаха. Сигурно сте видели и бутоните за споделяне по социалните мрежи - чувствайте се свободни да ги ползвате, затова са там. Чувствайте се свободни и да не ги ползвате, ако не желаете.

Животът ми през последните 12 месеца е прекрасен. Точно така съм си го представял. Иска ми се да имах повече време за да му се наслаждавам, но време няма. Предложих брак и тя каза "да", предстои ми сватба, а после ще дойдат и децата и нищо вече няма да е същото.

Нека видим какво ще стане.

Доста тъжно

Промяна

Единствената константа е промяната и в трудни периоди тази мисъл може да бъде истинско спасение. Нищо не може да спре хода на времето, а времето неизменно носи със себе си промяната. Независимо пред какви изпитания си изправен, независимо от трудностите, промяната ще настъпва ден след ден, месец след месец и рано или късно ще имаш един различен живот. Не задължително по-добър, но различен, което не е никак малко. И това не са напразни надежди, това е нещо сигурно, необорим факт, в който не е нужно да вярваш, а можеш да разчиташ на него.

Друго е обаче, когато си щастлив. В мига, в който имаш всичко, от което се нуждаеш и си постигнал перфектния баланс, към който си се стремил. Знаеш със сигурност, че ден след ден, месец след месец, промяната ще руши живота ти. И ако го искаш и занапред, ще трябва да го изграждаш отново и отново.

Докато повече не можеш.

По дяволите.

Житейски уроци

- А ей там тогава беше "Зоната", май това беше първата дискотека на плажа. Правеха най-яките черни партита, всеки понеделник или нещо такова, с DMX, Dre, Eve. Ходех с едно момиче тогава... Много бях влюбен.
- А сега?
- Ако на тези години все още съм влюбен, значи съвсем нищо да не съм научил от живота.

Морал?

„Никой не би се въздържал да посегне към това, което не му принадлежи, когато може да вземе без опасност за себе си това, което му е харесало на пазара, или не би се въздържал да влезе в къщите и да възлегне с всяка жена за свое удоволствие, или пък да убие, или да освободи от затвора когото си пожелае, и не би се въздържал да бъде като Бог сред хората във всички отношения… Ако можете да си представите някой, който притежава тази способност да бъде невидим, и никога не стори нещо лошо или не пипне това, което принадлежи на друг, той ще бъде смятан от околните за най-жалкия идиот…“ (Държавата, Платон)

 В днешно време е модерно да се вярва, че хората са добри по природа. Странно как в античността са гледали далеч по-реалистично на нещата. Всяка нравственост е наложена отвън и хората са добри, защото им се налага.

Смисълът на живота

Моят личен проблем с определенията за смисъла на живота е, че им липсва конкретност и ми е невъзможно да ги приложа практически в ежедневния живот. Те винаги влизат в противоречие с реалността, която наблюдавам и предизвикват в мен усещането, че нещо не е наред. Освен това дават възможност да се тълкуват по безброй много различни начини. А и макар да звучат като правила, оказва се, че допускат безброй много изключения. Срещал съм хора, които са убедени в дадено определение за смисъла на живота. (И са постигнали чувство на сигурност и спокойствие.) По мои наблюдения, те избират да изопачат, омаловажат или игнорират фактите, които противоречат на идеята им и хиперболизират или си измислят факти, които я подкрепят. Това винаги ме е разочаровало.

Наскоро прочетох едно различно определение. То не се отнася за конкретно общество, култура, религия, раса или епоха. То е универсално за живота въобще. Според него, в ранните години на земята, химичните процеси довели до задържането на твърде много енергия във въглероден диоксид. Стремежът към еквилибриум на системата налагал освобождаването на тази енергия - водородът трябвало да взаимодейства с вългеродния диоксид за да образува метан и вода. Най-ефективият начин това да стане било чрез билогични процеси. Това е.

"The purpose of life is to hydrogenate carbon dioxide."Mike Russell

Може донякъде да ви се струва разочароващо, понеже ни отнема възможността да сме предопределени за величие. От друга страна обаче е много успокояващо да знаеш, че каквото и да стане, смисълът на живота е бил изпълнен.