Трудно ми е да ти напиша писмо. Обикновено казвам, че нищо не се е случило, защото не знам как да ти разкажа за безбройните неща, които са се случили. Вчера някакъв ми сече пътя с колата, после спря насред платното и ме псува като обезумял. А в неделя се напих за пръв път от година насам, на вилата на братовчед ми, стана чудно парти. Преди изгарях от желание да ти пиша и разказвах за всичко с огромен ентусиазъм... Помниш ли преди? Сега ми се струва безсмислено. Нито ще разбереш, нито ще помогнеш, нито... Нищо. Най-много да те ядосвам или разстроя с неволите си заради безсилието ти и прочее. Или да те ядосам и изнервя с малките си радости заради ревността ти и прочее. Сега усещам само умора и просто ми се спи, обмислям да оставя писмото ти за утре, както правя през последните десетина дни.
Не. Тази вечер ще ти пиша. Случиха се безброй неща. Докато теб те нямаше, аз се промених. И те забравих.
По дяволите.
Subscribe to:
Post Comments (Atom)
Тъжно..
ReplyDeleteАко всичко е изпълнено както трябва, не би трябвало да съжаляваш за нещата, от които си се отделил. Тогава няма да имаш и нужда да пишеш за тях. Освен когато ти е много, много скучно.
ReplyDeleteКакво значи всичко да е изпълнено както трябва? И защо да не съжаляваш за нещата, от които си се отделил? Нима всичко в живота ти е гадно и с удоволствие се отделяш от него? Или пък в живота губиш неща само по свое собствено желание? А защо да не пишеш за тези неща? С какво са по-различни от всички други теми, по които да пишеш? Или искаш да кажеш, че самото писане е ненужно и хората би трябвало да пишат само от скука?
ReplyDeleteМожеш ли да обясниш?
Ако си имал причини и решението е твое, просто живееш с последствията. Ако си сгрешил, просто си вземаш поука. А ако не е зависело от теб - какво си могъл да направиш? Просто считам за ненужно човек да прекарва твърде много време в миналото. Намирам за по-пълноценно да живееш в настоящето и да предпримаш действия за да градиш бъдещето. Приоритетите се променят, започваш да цениш други неща.
ReplyDeleteА за писането - не че е лошо, просто в голяма степен е огледало на вътрешния ти свят. Ако пишеш за алтернативни варианти на миналото и тъсиш нови причини за вече взети решения, това просто говори за това накъде е обърнат погледа ти.
Разбира се, че си прав. Животът на всеки се състои от минало, настояще и бъдеще и човек трябва да умее да съчетава спомените, плановете и действията си в някакъв здравословен коктейл. Съгласен съм, че фокусирането само върху едното води до разстройства. А отричането на съществуването на останалите е чиста глупост. За пореден път правя уточнението, че не, блогът не е огледало на вътрешния ми свят и не говори за това накъде е обърнат покледа ми. Това не е блог, в който да споделям ежедневието си, колкото и да ви изглежда по този начин. Това е разказ, художествено произведение, с конкретна тема, на която се старая да не изневерявам. Тук четете не нещата, които съм почувствал, а нещата, които съм видял другите да чувстват. Естествено, че всяка емоция е пречупена през мен, но това е умишлено и съзнателно. Фактът, че си възприел текстовете ми като изповед и в лирическите герои си припознал автора е най-голямото признание, на което мога да се надявам.
ReplyDeleteВ такъв случай значи съм се заблудил. Разказа ми се стори доста личен, така че реших че е в контекста на нещо вече изживяно. Щом си избрал конкретен стил да твориш, продължавай да го правиш по начина който ти доставя най-голямо удоволствие.
ReplyDelete