Опити за обяснение

Не зная как да ти го обясня. Ти мислиш с други категории. Моят свят за теб не съществува. Каквото имам ти се струва безполезно, каквото ценя намираш глупаво. И понеже нямам какво друго да кажа, ще ти пожелая лека нощ, макар да е едва 10:30, ще изгася компютъра и ще легна да спя до това момиче, което наистина го е грижа за мен и би направило всичко за мен. Знаеш, аз й нося щастие. Това е, което правя. Правя я щастлива. И не за да се чувствам значим, нито пък търся някаква облага, а защото...

Напразно се опитвам да ти обясня. Ти мислиш с други категории.

And when it hurts for me...

С удоволствие

Тъгувам по нещо, което никога не се е случило.
Липсва ми някой, който никога не е бил мой.

И ми харесва.

В кръвта ми твоят пулс тупти

[...]
Минава пак година след година
и сменя се сезон подир сезон.
Връхлита буря, свлича се лавина,
от сняг или от плод се скършва клон...

И видимо в дома тук няма нещо
за тебе да напомня всеки миг -
ни някакви любими твои вещи,
ни в рамка на стената твоя лик.

Ти с въздуха край мене ме обгръщаш,
в кръвта ми влязъл, твоят пулс тупти -
не те измести никой в тази къща,
в която всъщност и не влезе ти.

Несвързано

Тази сутрин ми е едно такова никакво. Ако бях ученик, със сигурност щях да избягам от час. От този след голямото междучасие или преди него. Или от последния. Или от двата по английски, а следващия щеше да е физическо, дето и без това неизвинени не пишат.

И нямаше да се прибирам. Поне докато не огладнея. Не ми е прибиращо се.

Отдавам го на времето напоследък, от което едва ли има по-хубаво, ако сме съгласни с Райнов. Аз определено съм съгласен и тези първи пролетни и последни зимни дни, в които хем е дъждовно и ветровито, хем не е смразяващо студено, ми дават възможност да вървя без да бързам, с ръце в джобовете, когато отивам или се прибирам от работа.

Тъкмо в гимназията открих удоволствието от това, да вървиш с ръце в джобовете. Едно от нещата, които определено ми липсват през лятото.

Понякога в обедната почивка няма с кого да се видя, нито какво да правя навън, но едновременно с това не ми се стои в офиса. Тогава излизам и се шлая безцелно, изчаквайки единият час да мине. Винаги в посока към морето – в този град други посоки сякаш няма. Ако отида до басейна, имам около 10 минути, в които мога да седя на пейките под влюбените дракони. Мирише на минерална вода. От чешмата зад мен възрастни хора пълнят десет-литрови туби. Десетте минути изтичат.

И ми е едно такова никакво.

Недостатъчно лудост

- Е? Разказвай! Как мина? Хареса ли ти?
- О, да, хареса ми. Дори прекалено много...
- Какво значи това?
- Не знам. Нищо. Случвало ти се е нещо много хубаво изведнъж да те накара да осъзнаеш колко е гаден живота ти и как най-вероятно ще остане такъв до...края? И да ти стане кофти заради всичките неща, които нямаш и никога няма да имаш, няма да видиш или изпиташ и така нататъка. Светът е огромен и само на няколко часа път със самолет от тук съществуват едни напълно различни реалности, а ние сме затиснати в нашата си такава и... Всичко можеше да е много по-добре, наистина. Можеше да е много по-добре!
- О, я престани! Нямам представа защо говориш така, но, ако искаш да знеш, щом животът ти не ти харесва, просто го промени. Нищо не те спира да хванеш въпросния самолет и да полетиш няколко часа.
- Глупости, изобщо не става така. Знаеш ли защо Дон Кихот е пълно куку? Защото няма как да не бъде – той вярва, че може да направи всичко, което поиска. Ако нещо в света не му харесва, просто решава да го промени. Нужно е да си много луд, за да мислиш така. А аз все още съм с всичкия си.

Вече не

Аз не спя, защото ме боли гърлото. Все едно преглъщам бръснарски ножчета. Затова съм пред компютъра и чета блогове. Наливам се с чай, понеже трябвало да приемам повече течности заради антибиотика, и ходя в тоалетната през 30 минути, понеже се наливам с чай. Говори ми се с някого, но освен теб, никой не е онлайн. Не е като едно време, мисля си, вече не сме млади, някога всички седяха в чата по цяла нощ.

Ти защо не спиш? Не знаеш ли, че вече никой не седи в чата по цяла нощ? Може би и теб те е хванал някой от тея ужасни вируси напоследък. Или е заради пълната луна, която не се вижда изобщо от облаците, но все пак е там. Или просто не си като другите и четеш блогове, и ти се говори с някого, но само аз съм онлайн.

А нали вече не си говорим.

=========

Не че не искаме, просто животът е скапан.