[...]
Минава пак година след година
и сменя се сезон подир сезон.
Връхлита буря, свлича се лавина,
от сняг или от плод се скършва клон...
И видимо в дома тук няма нещо
за тебе да напомня всеки миг -
ни някакви любими твои вещи,
ни в рамка на стената твоя лик.
Ти с въздуха край мене ме обгръщаш,
в кръвта ми влязъл, твоят пулс тупти -
не те измести никой в тази къща,
в която всъщност и не влезе ти.
Tuesday
В кръвта ми твоят пулс тупти
Subscribe to:
Post Comments (Atom)
О, коментарчета ли има вече...
ReplyDeleteТогава трябва да кажа задължително, че навремето съм рецитирал това пред публика - като част от съставен рецитал за морето и моряка (и чакащата го полочинка на брега). :)
А само преди две седмички си взех книжка на Багряна, но смея да твърдя, че помоему това е най-инстинското и стихче.
Не мога да повярвам. И как се реши? Всъшност мразя коментарите да се превръщат в чат, но такава възможност.. и все пак, понеже чета този блог от хмм.. доста време, не можах да се стърпя да не напиша нещо :)
ReplyDeleteИ аз мразя коментарите да се превръщат в чат. :)
ReplyDelete..Обаче адски започва да ми харесват' :)
ReplyDelete