Аз не спя, защото ме боли гърлото. Все едно преглъщам бръснарски ножчета. Затова съм пред компютъра и чета блогове. Наливам се с чай, понеже трябвало да приемам повече течности заради антибиотика, и ходя в тоалетната през 30 минути, понеже се наливам с чай. Говори ми се с някого, но освен теб, никой не е онлайн. Не е като едно време, мисля си, вече не сме млади, някога всички седяха в чата по цяла нощ.
Ти защо не спиш? Не знаеш ли, че вече никой не седи в чата по цяла нощ? Може би и теб те е хванал някой от тея ужасни вируси напоследък. Или е заради пълната луна, която не се вижда изобщо от облаците, но все пак е там. Или просто не си като другите и четеш блогове, и ти се говори с някого, но само аз съм онлайн.
А нали вече не си говорим.
=========
Не че не искаме, просто животът е скапан.
skip to main |
skip to sidebar
За този блог
С малко думи, музика и картини ще опитам да ви помогна да не се самозабравяте в щастието си. А дори няма нужда да ми благодарите. Не е ли прекрасно?
По принцип е ок да знаеш, че и друг има същия проблем, но в случая е тъжно.
ReplyDeleteПрилича на епидемия...Нямам предвид гърлото.
Четох, четох и няколко пъти ми се прииска да натисна Share to Facebook. Сега също, жалко, че май няма смисъл. Много малко хора ще разберат написаното и ще го оценят. Може би само той, но няма как да разбера. С него нали вече не си говорим...:)
ReplyDeleteСпоред мен, хората, които разбират и оценяват споделеното, са много повече, от колкото изглежда. Просто предпочитат да не го показват. Иначе е някак...ангажиращо.
ReplyDelete