Печал, която нивга не заспа

"Мрътвея -
ти каза истината: рано в студ
сърцето ми замръзна; мисъл тъмна
 коса на смърт размахва... Беше ден,
свалих аз маската му и пред мен
въздъхна нощ, и вече се не съмна...
Смъртта - не виждам друго в белия кивот
на твоите скрижали тайни, о живот!"

Като куче

Изненадах се да чуя нещо подобно от мъж като него. Честолюбив, горд, понякога дори надменен. "Ако ми позволи, бих спял на черджето пред вратата й - като куче! Само да съм близо до нея."

Такива думи ме карат да поставям любовта под съмнение. Трябва ли да се превъзнася нещо, което може така да ни унизява?

Изобилие

Предполагам, че традицията празничната трапеза да е отрупана с храна е останала от времето, когато семействата са били многочленни. Малко е безсмислено да напишеш 12 късмета за баницата, щом на масата ще седнете само двама... Но въпреки това го правим.

Ходихме и при баба ми, разбира се. Като видя, че се каня да оставя парче тиквеник нахапано в чинията си тя каза:

 - А, не! Храната няма да се оставя! Знаеш ли колко хора гладуват по света?

Хрумна ми да заснема видео-клип с телефона си как масата е отрупана с храна, която изяждаме въпреки опасността да се пръснем, а после да го пратя на "гладуващите по света" с послание: "Не се тревожете! Изядохме си всичко!"

Сигурен съм, че щяха да го оценят.

Изобщо не се нуждаеш от помощ

В книгата "Врява и безумство" попаднах на следната мисъл:

Това става не когато осъзнаеш, че нищо не може да ти помогне — вяра, гордост, каквото и да е, — а когато осъзнаеш, че изобщо не се нуждаеш от помощ.

Не се нуждаеш от помощ. Можеш да се справиш сам. Или пък не е нужно да се справяш. Все едно е. Важното е, че не се нуждаеш от помощ.

Хубаво е. Особено ако и ти като мен не търпиш да си зависим.

Разочарованието "Коледа"

not-so-marry x-mass, I guess

Коледа винаги е съпъствана от големи очаквания за нещо добро, нещо велико и неповторимо. Броим дните, които остават, докато това "нещо" се случи. Подготвяме се с украса, светлинки, готварски рецепти и подаръци. Планираме пътувания, срещи, гости, бягства. Говорим за атмосферата и настроението.

А големите очаквания водят до големи разочарования. Всеки го знае.

Добродетели

Имам една позната, която все се оплаква от гаджетата си. По някакъв начин все успява да се забърка с боклуци. И после идва и се оплаква как са я наранили и колко е разочарована.

 - От самото начало беше очевидно, че тоя тип е боклук. - казвам аз обикновено - Защо изобщо се захвана с него?
 - Той, по принцип, е добър човек - винаги отвръща тя и сякаш се опитва да оправдае повече него, отколкото себе си.

Струва ми се, че умишлено си ги намира такива. Дето всички ги виждат, че са боклуци. Само тя вижда, че по принцип са добри хора и решава, че ще може да ги спаси. Дава им шанс или нещо такова. Глупаво момиче.

 - Той по принцип е добър човек. - казва тя.
 - Добротата не е добродетел. - казвам аз, макар да знам, че изобщо няма да обърне внимание на думите ми и ще продължи цял живот да търси доброто, без изобщо да разбира какво е то.

If I Share With You My Story

(Извинявам се за рекламите в блога.)