Ама че година.
Хубава, лоша - няма значение. Това е субективно.
Обективното е, че никога повече няма да се върне. Никога повече няма да бъде 2019-та. Представям си ескалатор, чийто край води до бездънна пропаст. Дните са наредени на ескалатора и един след друг падат в пропастта, къде изчезват все едно никога не ги е имало. Така е изчезнала цялата 2019.
И ние сме на ескалатора. Вървим в посока обратна на пропаста, разминаваме се с падащите дни, но след всеки ден силите ни намаляват, докато накрая не можем повече и също паднем.
Все едно никога не ни е имало.
skip to main |
skip to sidebar
За този блог
С малко думи, музика и картини ще опитам да ви помогна да не се самозабравяте в щастието си. А дори няма нужда да ми благодарите. Не е ли прекрасно?
No comments:
Post a Comment