Ама че година беше.
Една случайност и хоп - бъдещето изведнъж става съвсем различно. Няма нищо случайно, биха казали някои хора, а аз бих се направил, че не ги чувам, защото не ми се спори. Казвам само, че понякога нещо непредвидено (и в своята същност - непредвидимо) със смущаваща лекота катурва живота ти извън предначертания коловоз, който до сега ти е изглеждал неизбежен и ти е носел хем шепа поводи за депресия, хем доволна доза сигурност. Обаче край на тази сигурност. Животът ти е яко катурнат и се търкаля по някакъв нов път, водещ незнайно накъде, бих казал "в пълна мъгла", ако не беще адски клиширано.
В такива ситуации от теб се искат две неща. Първо, да се помъчиш да поемеш контрол и да се насочиш поне привидно в посоката, която ти се струва най-правилна. Второ, след неизменния провал да не си твърде суров към себе си и да продължиш да се обичаш.
Saturday
Subscribe to:
Post Comments (Atom)
No comments:
Post a Comment