Изобщо не се нуждаеш от помощ

В книгата "Врява и безумство" попаднах на следната мисъл:

Това става не когато осъзнаеш, че нищо не може да ти помогне — вяра, гордост, каквото и да е, — а когато осъзнаеш, че изобщо не се нуждаеш от помощ.

Не се нуждаеш от помощ. Можеш да се справиш сам. Или пък не е нужно да се справяш. Все едно е. Важното е, че не се нуждаеш от помощ.

Хубаво е. Особено ако и ти като мен не търпиш да си зависим.

Разочарованието "Коледа"

not-so-marry x-mass, I guess

Коледа винаги е съпъствана от големи очаквания за нещо добро, нещо велико и неповторимо. Броим дните, които остават, докато това "нещо" се случи. Подготвяме се с украса, светлинки, готварски рецепти и подаръци. Планираме пътувания, срещи, гости, бягства. Говорим за атмосферата и настроението.

А големите очаквания водят до големи разочарования. Всеки го знае.

Добродетели

Имам една позната, която все се оплаква от гаджетата си. По някакъв начин все успява да се забърка с боклуци. И после идва и се оплаква как са я наранили и колко е разочарована.

 - От самото начало беше очевидно, че тоя тип е боклук. - казвам аз обикновено - Защо изобщо се захвана с него?
 - Той, по принцип, е добър човек - винаги отвръща тя и сякаш се опитва да оправдае повече него, отколкото себе си.

Струва ми се, че умишлено си ги намира такива. Дето всички ги виждат, че са боклуци. Само тя вижда, че по принцип са добри хора и решава, че ще може да ги спаси. Дава им шанс или нещо такова. Глупаво момиче.

 - Той по принцип е добър човек. - казва тя.
 - Добротата не е добродетел. - казвам аз, макар да знам, че изобщо няма да обърне внимание на думите ми и ще продължи цял живот да търси доброто, без изобщо да разбира какво е то.

If I Share With You My Story

(Извинявам се за рекламите в блога.)