Намерен отговор

Колко трае истинската любов? Колкото решиш.

Някой ден

Макар пътуванията да са ми професия, аз съм пътувал много малко. Имах една мечта в тази връзка. Как предприемам дълго, едногодишно пътуване из Европа. Примерно да тръгна през пролетта. Да, най-добре е през май. На юг, към Гърция. После на север към Далматинското крайбрежие. През юни да съм в Италия, задължително с няколко дни в Сирмионе. През юли в Монако, Ница, Кан и все покрай крайбрежието на Франция докато стигна испанските плажове, а есента да посрещна някъде в Португалия. На връщане минавам през вътрешността на Испания, после във Франция най-сетне разглеждам замъците по Лоара. Цялата зима да съм из безбройните курорти в Алпите за истинска почивка с каране на ски и много горещ чай с ром. Понеже не бързам да се прибирам минавам през Полша. И съм си вкъщи точно 1 година след като съм тръгнал. 

 Всеки ден щяха да ми се случват невероятни неща, убеден съм! И щях съвсем накратко да ги записвам в малък бележник, всеки ден. Щеше да се получи страхотна книга от 365 страници пълни със свобода. Защото така я разбирам аз свободата. Книгата щях да нарека "Една година любов". 

Защото мечтата ми всъщност беше ти да дойдеш с мен.

Мълчи

Минаха дните, когато можеше безнаказано да негодуваш срещу живота. Вече не е честно спрямо онези, които те обичат и които обичаш. Замълчи.

Щом случайно споделиш с някого, че нещо-си в живота ти те дразни, потиска и натъжава следва неизбежният съвет: "Защо не избягаш?" Не точно с тези думи, разбира се, но в същността си е винаги това. И после се чувстваш все едно си единствения човек в целия скапан свят, който приема задълженията си сериозно.

Време на промени

Беше интересна година.

Първо се роди дъщеря ми и е прекрасна. Да съм баща се оказа по-лесно, от колкото ми го бяха описвали и далеч по-хубаво, от колкото изобщо можех да си представя. Знам, че е глупаво да мисля каква ще стане като порасне и знам колко е наивно да смятам, че решението ще е мое, но все пак не мога да се сдържа. Има толкова неща, които наистина искам да я науча.

А и тя сигурно ще ме научи на много.

После напуснах работа за да започна да работя за себе си. Имах нужда да правя неща, които смятам за смислени, в които вярвам и които ми носят удовлетворение. Неща, с които да се гордея. Когато сам си си шеф, чувството за отговорност е смазващо, но засега ентусиазмът ми ме спасява. Заповядайте в www.holidaydelux.com и ако смятате да пътувате скоро, пратете по един мейл, а аз ще се постарая да помогна.

През пролетта излезе последната книга от Колелото на Времето. По този повод реших да прочета отначало цялата поредица. Понеже вече сам си организирам времето, успях да отделя малко и за четене. (И за играене. О, да.) Много е странно усещането да видиш края на история, започнала преди 15 години и продължила над 10 000 страници. Хем е удовлетворяващо, хем е тъжно. Като история от собствения ти живот. Щом сложиш край на една, имаш нужда да я заместиш като поставиш начало на нова. 

Все пак на историите трябва да се слага край.

Промените се случваха мигновено. Един ден животът ми е такъв, а на следващия - съвсем различен. Сега не съм достатъчно философски настроен, за да разсъждавам дали са за добро или за лошо...

Знам едно: харесват ми.