Най-семейният празник

Странно е да си на погребение на Коледа. Виждаш роднини, които отдавна не си виждал и все ти е на езика да пожелаеш "Весели празници!" А очевидно е неподходящо.

Докато попът дудне нещо за "Спасителя", който адски много ни обичал, но просто имал проблем с изразяването на чувствата, аз си мисля как есента варихме лютеница. Добре стана тази година. Всяка година става добре. И ми е хубаво, ако щете вярвайте. Събираме се всички - няма как, много работа е. Два дни се занимаваме - първия печем пипера и патладжана, втория ги мелим и варим. Правим я в двора на къщата на баба ми. Как няма да ми е хубаво? Независимо от времето, да прекарам два дни на открито, на въздух, ангажиран с физически, но не и с психически труд, си е истинска почивка. Поводът предоставя и предостатъчно време да поговоря с баща ми, майка ми и брат ми, просто така. Отделно, не можете да си представите колко се радва да ни види баба ми. Несъмнено най-семейният празник. Истински семеен празник. Не просто повод да се наядем и напием. А и като минат тези два дни ми остава нещо хубаво - лютеницата. Цяла година ще отварям бурканчета. И ще разправям на разни приятели: "Ей, тая година сложихме осемдесе кила пипер!"; "Пък като заваля тоя дъжд право в тавата, три часа трябваше да я варим докато се сгъсти!"; и така нататък.

Както и да е. Понякога смъртта идва като облекчение както за покойника, така и за близките му. Въпреки това е подтискащо, защото някой, който до преди малко го е имало, вече го няма. Въпреки това е страшно, защото може да се случи и на теб. Пардон, не "може да", а "ще".

Прибрах се в ранния следобед и пуснах компютъра си, който отказа да тръгне. Тъкмо когато по всичко изглеждаше, че процесорът е изгорял, получих смс от приятел, че било Коледа и били ставали чудеса, и в общи линии "весели празници".

Какво да ви кажа... Весели празници наистина.