Докато заспиваме ми се иска и аз като нея да бях убеден, че каквото и да се случи ние ще се справим. Че нещата ще се подредят и че всичко е за добро. Вместо непрекъснато да се тревожа, че животът ни се проваля.
После тя ме прегръща в просъница и една гореща вълна ме облива целия и ме отпуска, както когато отпия неразумно голяма глътка от ракията, дето ми я носи един мой съученик от неговото село.
Въздъхвам, понеже нищо друго не ми остава и позволявам на съня да ме покори.
skip to main |
skip to sidebar
За този блог
С малко думи, музика и картини ще опитам да ви помогна да не се самозабравяте в щастието си. А дори няма нужда да ми благодарите. Не е ли прекрасно?
няма смисъл от притеснения, така или иначе всичко ще свърши по ужасен начин, наслади се на някои моменти :)
ReplyDelete