- Важното е те да са добре. - полу-въздъхва тя и затваря последната страница на албума. Обръща го и за миг сякаш се кани да започне да го разглежда отначало. Вместо това остава загледана в снимката, която е сложила на корицата. На нея е синът й с жена си и новороденото си дете, тъкмо когато ги изписват от болницата след раждането. Той замина за Щатите преди две години. Чак да не повярваш, че за толкова кратко време могат да се случат толкова много неща. Запозна се с жена си. Влюби се. Ожени се. Роди му се дете. Само две години, а толкова много неща! Пък при нея - нищо.
Те изглежда наистина са добре. Поне ако се съди по снимките. Апартаментът хубав. Колата голяма. Имат едни снимки от плажовете на Флорида - да им завиди човек. И тези от медения месец след сватбата - били 10 дена на Хаити. Голяма красота там. Имало вариант тогава да дойдат, но щяло да излезе много скъпо, пък и кой иска да си прекара медения месец в България? Нека да е нещо по-така. Иначе се чуват редовно по скайп, праща й снимки, пък и пари й праща. Тоя албум с неговите пари си го е купила. Сега щели да я викнат, да отиде при тях покрай Коледа. Тя няма търпение да види внучката си. И със снахата да се запознае, де. Малко странна изглежда, крива някак си, ама какво да се прави, нищо не смее да каже, щом синът й си я обича...
- Айде. И благодаря, че дойде да ме видиш. Че иначе...
Разбира се. Омръзва все да си говориш със снимки. Но важното е те да са добре.
Subscribe to:
Post Comments (Atom)
No comments:
Post a Comment